Австрийско консулство в Битоля
Почетното консулство на Австрия в Битоля (на македонска литературна норма: Почесен конзулат на Австрија во Битола) е дипломатическо представителство на Австрия в град Битоля, Северна Македония.
Почетно консулство на Австрия в Битоля | |
Информация | |
---|---|
Тип | дипломатическо представителство |
Седалище | Битоля, Северна Македония |
Ръководител | Валентина Илиева |
История редактиране
Австрийската империя заедно с Великобритания са първите държави, отворили дипломатическо представителство в Битоля. Австрийското консулство е отворено на 21 ноември 1851 година. Империята заедно с Русия са двете основни пряко заинтересовани велики сили на Балканите. Първият дипломатически представител на Австрийската империя е Фридрих Майер. До края на 50-те години се сменят много консули и вицеконсули - Атанацкович, Вестер Маер, Вулетич, Франц Соретич други. От 1890 - 1892 година дипломатически представител на Австро-Унгария в Битоля бил вицеконсулът Погачер. По време на бурните времена преди и след Илинденско-Преображенското въстание консул е Август Крал, чиито доклади са важни източници за политическите, икономическите, търговските, културните, просветните, етнографските, статистическите факти във вилаета. От януари 1905 година до декември 1908 година се сменят много представители: Оскар Прохаска, Пархер, Др. Ранци, Рихард Опенхаймер, Йехличка, Посваи и Тахи. [1]
Консулството е било настанено в сграда на улица „Широк сокак“ № 37.[1]
На 14 юни 2015 година в Битоля, вече в Република Македония, отново отваря врати почетно австрийско консулство. Разположено е на улица „Климент Охридски“ № 35/3.[2]
Дипломатически представители в Битоля редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Миновски, Никола, НУ Завод и Музеј - Битола. Австриски Конзулат – Конзулска Битола // Bitola.info. Посетен на 27 септември 2020 г.
- ↑ Почесен конзулат на Австрија во Битола // Bitola.info. Посетен на 16 октомври 2020 г.
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 2017-12-29.