Аграматизмът е форма на експресивна афазия, която се проявява в невъзможност за използване на речта според граматическите правила[1][2]. Хората с аграматизъм имат „телеграфна реч“[3], т.е. реч с опростен тип формиране на изречения, при което функционални думи могат да бъдат изпуснати, нещо твърде подобно на изреченията в телеграфните съобщения. В същото време речевите дефицити при аграматизма са езиково специфични, това означава, че аграматична реч в един език може да бъде представена типологично различно от такава на друг.[4] Съответно грешките при аграматизма зависят от степента на афазия. Има най-различни степени, като при по-тежките случаи се наблюдава почти пълна липса на правилен говор и дори невъзможност за повтаряне на правилно формулирани в граматичен аспект изречения.[1] Става дума за грешки във времената на глаголите, например, числото (множествено или единствено) и граматическия род.[5] Пациентите се затрудняват да конструират изречения, които включват някакви елементи на движение, като изречения с пасивни конструкции (специфично в английския език), въпроси с Wh (какво, как, къде, и т.н.) или сложни изречения.

До определена възраст аграматизма е нормален при децата, но ако продължи и след 4-годишна възраст, тогава той става симптом, който може да се дължи на забавено развитие на речта, дължащо се на умствено изоставане. Също така се среща и при олигофрениите.[1] Аграматизъм се наблюдава при много синдроми на умствени заболявания, включително афазия на Брока и травма на мозъка.

Аграматизмът може да се появи вследствие на намален слух, а и при наличието на афазия, която може да доведе до разпадане на структурата на речта. В тези случаи получава името параграматизъм, поради факта, че езикът е бил усвоен и след това е започнало разпадането на структурата му.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г Аграматизъм, Психология Журнал
  2. ((en)) Dorland's Medical Dictionary, Agrammatism
  3. ((en)) Goodglass H. Agrammatism in aphasiology. Clin Neurosci. 1997;4(2):51 – 6
  4. ((en)) Tzeng, Ovid J.L.; Chen, Sylvia; Hung, Daisy L. (1991). „The classifier problem in Chinese aphasia“. Brain and Language 41: 184 – 202
  5. ((en)) Agrammatism in aphasics and normals.