Агрипина Старша

(пренасочване от Агрипина Стара)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Випсания.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

Випсания Аргипина (на латински: Vipsania Agrippina; * ок. 14 век пр.н.е., Атина; † 33 г., Вентотене), по-известна като Агрипина Старша (на латински: Agrippina Major), е дъщеря на Марк Випсаний Агрипа от неговата трета жена Юлия Старша, единственото родно дете на император Октавиан Август. Става съпруга на Германик, от когото има 9 деца, но само 6 от тях оцеляват. Това са Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар, по известен като Калигула, Юлия Друзила, Юлия Ливила и Агрипина Младша (майката на бъдещия император Нерон). Император Тиберий я изпраща в изгнание на остров Вентотене, където собственоръчно изважда едното ѝ око и където тя умира.[1][2]

Агрипина Старша
Vipsania Agrippina
римска императрица
Бюст на Агрипина Старша
Бюст на Агрипина Старша
Родена
14 г. пр.н.е.
Починала
18 октомври 33 г. (46 г.)
ПогребанаМавзолей на Август, Рим, Италия
Семейство
РодЮлиево-Клавдиева династия
БащаМарк Випсаний Агрипа
МайкаЮлия Стара
Братя/сестриГай Цезар
Луций Цезар
Агрипа Постум
Юлия Младша
Випсания Агрипина
Випсания (съпруга на Хатерий)
Випсания Марцела
Випсания Марцела
СъпругГерманик
ДецаКалигула
Агрипина Млада
Друз Цезар
Юлия Ливила
Друзила
Нерон Цезар
Агрипина Старша в Общомедия

Име редактиране

Заради римския обичай родители и деца да споделят едно и също име, жените в семейството често имат еднакви имена. Марк Випсаний Агрипа има много роднини, споделящи името „Випсаниа Агрипина“. За да разграничат дъщеря му от внучките му, историците се обръщат към нея с латинското „Агрипина Майор“, означаващо „Агрипина Старша“. По същата причина дъщерята на Агрипина е наричана „Агрипина Млайор“, значещо „Агрипина Младша“. Като баща си, Агрипина Старша избягва първото си име и никога не е наричана Випсания.

Произход редактиране

Маркус Випсаний Агрипа е ранен поддръжник на Август (по-късно Октавиан) по време на войната между Октавиан и Антоний, която започва в резултат на убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. Той изпълнява ролята на ключов генерал в армиите на Август, командвайки войници в решаващи битки срещу Марк Антоний и Секст Помпей. Още през първите години от управлението на новия принсепс на Агрипа е поверено да се грижи за делата в източните провинции и дори получава пръстен с печат Август, който носи дори и на смъртното си легло през 23 г. пр. Хр. Този пръстен е знак, че ако нещо се случи с Октавиан, ролята на принсепс ще бъде предадена на Агрипа. Смята се, че Агрипа е трябвало да управлява докато племенника на Октавиан, Марк Клавдий Марцел навърши пълнолетие. Въпреки това, Марцел умира в същата година от болест, превърнала се в епидемия в Рим.

Със смъртта на Марцел, Август урежда брака между Агрипа и дъщеря си Юлия Старша, която преди това е женена за Марцел. Агрипа получава tribunica potestas („властта на трибун“) през 18 г. пр. Хр., власт която само императорът и наследника му притежават. Властта на трибун му позволява да контролира Сената и е предоставена на Юлий Цезар. Агрипа изпълнява ролята на трибун в Сената при приемането на много закони и въпреки че му липсват някои от правомощията на императора, той е близо до позицията на втори управляващ.

След раждането на втория син на Агрипа, Луций Цезар през 17 г. пр. Хр., той и брат му Гай Цезар са осиновени от Август. Около времето на тяхното осиновяване през лятото, Август провежда петите игри Ludi Saeculares. Според Дион Касий, игрите, заедно с осиновяването на момчетата, служи като представяне на нова ера на мир за империята. Не е известно какво е смятал Агрипа за осиновяването им; въпреки това след осиновяването, Агрипа е изпратен да управлява източните провинции, взимайки и семейството си.

Ранни години и брак с Германик редактиране

Агрипина се ражда през 14 г. пр. Хр. в семейството на Агрипа и Юлия Младша, преди завръщането им в Рим една година по-късно. Тя има две сестри и трима братя.

През 13 г. пр. Хр. баща и се завръща в Рим и скоро след това е изпратен да потуши въстание в Панония. Агрипа пристига там през зимата, но местното население се отказва и се предава през същата година. Агрипа се завръща в Кампания, Италия, където се разболява и скоро след това умира. След смъртта на баща си, Агрипина прекарва останалата част от детството си в семейството на Август, където достъпа до нея е строго контролиран.

От част от валутата изсечена между 13 – 12 г. пр. Хр. става ясно, че братята ѝ Гай и Луций са избрани за наследници на Август. Баща им вече не може да поеме управлението ако императора умре и Август трябва да изясни кой иска да обяви за свой наследник. Военната кариера на Луций и Гай постепенно прогресира до преждевременната им смърт през 2 и 4 г.

Смъртта на братята означава, че Август трябва да избере други наследници. Въпреки че първоначално обмисля избора на втория братовчед на Агрипа, Германик, за потенциален наследник, Ливия убеждава Август да осинови Тиберий, първия ѝ син от брака ѝ с Тиберий Клавдий Нерон. Август се съгласява с условието Тиберий да осинови Германик, като по този начин го прави втори в списъка с наследници. Вследствие на осиновяването, вероятно на следващата година, Агрипина сключва брак с Германик. Заедно с Германик тя има девет деца.

Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия редактиране

Секст Юлий Цезар I
Гай Юлий Цезар I
Секст Юлий Цезар II
Гай Юлий Цезар II
Марция
Гай Марий
Юлия Цезарис
Гай Юлий Цезар Старши
Аврелия Кота
Секст Юлий Цезар III
3 Калпурния Пизония
Секст Юлий Цезар IV
Юлия Цезарис
Марк Аций Балб
2 Помпея
Гай Юлий Цезар
Гай Октавий
Ация
1 Корнелия Цина Младша
2 Помпей Велики
Юлия Цезарис
1 Гай Клавдий Марцел Младши
Октавия Младша
2 Марк Антоний
1 Скрибония
Гай Юлий Цезар Октавиан Август (Гай Октавий)
Ливия Друзила Августа
1 Тиберий Нерон
1 Клавдий Марцел
2 Юлия Старша
3 Тиберий Клавдий Нерон
1 Випсания Агрипина
Друз Стари
Антония Младша
2 Марк Випсаний Агрипа
Друз Младши
Ливила
Юлия Младша
Гай Цезар
Тиберий Гемел
Ливия Юлия
Агрипа Постум
Луций Цезар
Агрипина Стара
Германик
2 Клавдий
Валерия Месалина
Луций Касий Лонгин
Друзила
Друз Цезар
Юлия Ливила
Агрипина Млада
1 Гней Домиций Ахенобарб
Милония Цезония
Гай Цезар (Калигула)
Нерон Цезар
Нерон
Клавдия Октавия
Британик
Юлия Друзила

Източници редактиране

  1. Светоний: Augustus, 64.
  2. Тацит: Annalen 1, 69.

Външни препратки редактиране