Вижте пояснителната страница за други значения на Адаптация.

Адаптация е термин в биологията, с който се означава процесът на приспособяване на организмите към различните условия на средата в рамките на своето еволюционно развитие.

Адаптацията протича през няколко различни стадия от развитие на организмите и обхваща всички равнища на живата материя. Тя се осъществява в следните начини:

  1. Изменяне в морфологичните и физиологичните особености на организмите;
  2. Изменяне на външната им активност.

Изменяне в морфологичните и физиологичните особености редактиране

Растенията се приспособяват да долавят максимално светлината, която слънцето излъчва, чрез разнообразните си по форма листа. Власинките по листата предпазват от различни неща в зависимост от местообитанието на растението. Те могат да ги предпазват от температурата (висока, ниска) или от прекомерно изпаряване на вода. В зависимост от условията на средата на обитание, животните са придобили специфична форма и устройство на тялото и крайниците си. Например крилата на пингвините им позволяват да плуват, докато на повечето други птици (включително прилепи) им позволяват да летят. Също така и много бозайници и птицилъвове, мечки, гризачи и други — имат крайници с нокти, които ги улесняват при добиването и изяждането на тяхната плячка, за защита или за катерене по дървета и др. Окраската на много животни също е вид адаптация, която те проявяват, за да са по-трудно забележими в природата и да оцелеят. При някои животни (бозайници или птици) поддържането на постоянна телесна температура също се зачита за адаптация.

Изменения на външната активност редактиране

Този вид изменения се осъществяват чрез разнообразни движения на организмите и чрез промяна в поведението на животните. Например вълците стават по-агресивни през по-студените времена. При растенията това са движенията на корените, стъблата, листата и цветовете в зависимост от местоположението и силата на дразнителят — температура, светлина, влага, химични вещества и др. Двигателната активност на едноклетъчните се осъществява с помощта на камшичета, на реснички или чрез амебовидно движение. С крайници се преместват членестоноги, жаби, гущери, птици, и бозайници. Змиите се движат вълнообразно, бозайниците използват крайниците си и т.н. Двигателната активност позволява на животните да се преместват в пространството и да променят своето местообитание за някое по-благоприятно за тях. Миграциите са придвижването на животните от едно местообитание към друго. Те могат да бъдат както периодични, така и непериодични. Периодичните миграции са в повечето случаи с масов характер и са свързани със сезонните изменения в природата, а непериодичните са премествания на животни, които настъпват след пожари, замърсяване на средата, висока численост и др.

Всяко поведение, което е насочено към приспособяването на организмите към условията на средата и към увеличаване на възможностите за преживяване и размножаване, има адаптивен характер.

Източници редактиране

Димитров, Огнян А. Биология и здравно образование. София: Булвест 2000, 2010