Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник-валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чийто кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Географски региони редактиране

Географските региони са 7 броя.

1. Мраморноморски регион редактиране

 

В региона има 11 провинции.

  • 1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
  • 2. Истанбул – пролив Босфора.
  • 3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
  • 4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
  • 5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
  • 6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
  • 7. Сакария – излаз на Черно море.
  • 8. Белджик – без излаз на море.
  • 9. Ялова – излаз на Мраморно море.
  • 10. Бурса – излаз на Мраморно море.
  • 11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

2. Черноморски регион редактиране

 

В региона има 18 провинции.

  • 1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
  • 2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
  • 3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
  • 4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
  • 5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
  • 6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
  • 7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
  • 8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
  • 9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
  • 10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
  • 11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
  • 12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
  • 13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
  • 14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
  • 15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
  • 16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
  • 17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
  • 18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

3. Беломорски регион редактиране

 

Беломорския регион се разпростира от брега на Бяло море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

4. Средиземноморски регион редактиране

 

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

5. Регион Централен Анадол редактиране

 

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Найниските места са около Сакария и долината на река Къзълрмак около 700 м. В южата част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулкански произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

6. Регион Източен Анадол редактиране

 

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

7. Регион Югоизточен Анадол редактиране

 

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

Списък на вилаетите и техните административни центрове редактиране

Вилаети в Република Турция
МПС-код име площ, km² население гъстота на
населението
д/km²
административен
център
население на
адм. център
01 Адана 14 256 1 849 478 129 Адана (агломерация) 1 130 710
02 Адъяман 7572 623 811 82 Адъяман 178 538
03 Афионкарахисар 14 532 812 416 55 Афионкарахисар 128 516
04 Агръ 11 315 528 744 46 Агръ 79 764
05 Амасия 5731 365 231 63 Амасия 74 393
06 Анкара 25 615 5 017 914 156 Анкара (агломерация) 3 203 362
07 Анталия 20 599 1 719 751 83 Анталия 603 190
08 Артвин 7493 191 934 25 Артвин 23 157
09 Айдън 7922 950 757 120 Айдън 142 267
10 Балъкесир 14 442 1 076 347 74 Балъкесир 215 436
11 Биледжик 4181 194 326 46 Биледжик 34 105
12 Бингьол 8402 253 739 30 Бингьол 68 876
13 Битлис 8413 388 678 46 Битлис 44 923
14 Болу 10 716 270 654 25 Болу 84 565
15 Бурдур 7238 256 803 35 Бурдур 63 363
16 Бурса 11 087 2 625 140 191 Бурса (агломерация) 1 594 687
17 Чанаккале 9887 464 975 47 Чанаккале 75 810
18 Чанкъръ 8411 270 355 32 Чанкъръ 62 508
19 Чорум 12 833 597 065 46 Чорум 161 321
20 Денизли 11 716 950 029 72 Денизли 350 000
21 Диарбекир 15 162 1 362 708 89 Диарбекир 545 983
22 Одрин 6241 402 606 64 Одрин 119 298
23 Елязъг 9181 569 616 62 Елязъг 266 495
24 Ерзинджан 11 974 316 841 26 Ерзинджан 107 175
25 Ерзурум 24 741 937 389 37 Ерзурум 361 235
26 Ескишехир 13 904 706 009 50 Ескишехир 482 793
27 Газиантеп 7194 1 285 249 178 Газиантеп (агломерация) 853 513
28 Гиресун 7151 523 819 73 Гиресун 83 636
29 Гюмюшхане 6125 186 953 30 Гюмюшхане 30 270
30 Хаккяри 7729 236 581 30 Хаккяри 58 145
31 Хатай 5678 1 253 726 220 Антакия 144 910
32 Ъспарта 8733 513 681 58 Ъспарта 148 496
33 Мерсин 15 737 2 271 400 304 Мерсин 1 375 842
34 Истанбул 5170 11 622 257 1937 Истанбул (агломерация) 11 008 790
35 Измир 11 811 3 370 866 285 Измир (агломерация) 2 232 265
36 Карс 9594 325 016 33 Карс 78 473
37 Кастамону 13 473 375 476 27 Кастамону 64 606
38 Кайсери 17 116 1 060 432 61 Кайсери (агломерация) 536 392
39 Лозенград 6056 328 461 54 Лозенград 53 221
40 Кършехир 6434 253 239 39 Кършехир 88 105
41 Коджаели 3635 1 206 085 331 Измит 195 699
42 Кония 40 824 2 192 166 53 Кония (агломерация) 742 690
43 Кютахия 12 119 656 903 54 Кютахия 166 665
44 Малатия 12 235 853 658 69 Малатия 381 081
45 Маниса 13 120 1 260 169 96 Маниса 214 345
46 Кахраманмараш 14 213 1 002 384 70 Кахраманмараш 326 198
47 Мардин 9097 705 098 77 Мардин 65 072
48 Мугла 12 716 715 328 56 град Мугла 43 845
49 Муш 8023 453 654 56 Муш 67 927
50 Невшехир 5438 309 914 56 Невшехир 67 864
51 Нигде 7318 348 081 47 Нигде 78 088
52 Орду 5894 887 765 150 Орду 112 525
53 Ризе 3792 365 938 96 Ризе 78 144
54 Сакария 4895 756 168 154 Адапазаръ 283 752
55 Самсун 9474 1 209 137 127 Самсун 363 180
56 Сиирт 5465 263 676 48 Сиирт 98 281
57 Синоп 5858 225 574 38 Синоп 30 502
58 Сивас 28 129 755 091 26 Сивас 251 776
59 Родосто 6345 623 591 98 Родосто 107 191
60 Токат 9912 828 027 83 Токат 113 100
61 Трабзон 4495 975 137 216 Трабзон 214 949
62 Тунджели 7406 93 584 12 Тунджели 25 041
63 Шанлъурфа 19 091 1 443 422 75 Шанлъурфа 385 588
64 Ушак 5174 322 313 62 Ушак 137 001
65 Ван 20 927 877 524 41 Ван 284 464
66 Йозгат 14 083 682 919 48 Йозгат 73 930
67 Зонгулдак 3470 615 599 177 Зонгулдак 104 276
68 Аксарай 8051 396 084 49 Аксарай 129 949
69 Байбурт 4043 97 358 24 Байбурт 32 285
70 Караман 8816 243 210 27 Караман 105 384
71 Къръккале 45 89 383 508 83 Къръккале 205 078
72 Батман 4671 456 734 97 Батман 246 678
73 Шърнак 7296 353 197 48 Шърнак 52 743
74 Бартън 1960 184 178 93 Бартън 35 992
75 Ардахан 5495 133 756 24 Ардахан 17 274
76 Ъгдър 3584 168 634 47 Ъгдър 59 880
77 Ялова 403 168 593 418 Ялова 70 118
78 Карабюк 2864 225 102 78 Карабюк 100 749
79 Килис 1239 114 724 92 Килис 70 670
80 Османие 3189 458 782 143 Османие 173 977
81 Дюздже 1065 314 261 295 Дюздже 56 649

Забележки редактиране

  • Данните за населението по вилаети са от преброяването през 2000 година.
  • Вилаетите са подредени в таблицата по азбучен ред (на турската азбука). Подреждането на вилаетите след Зонгулдак е съобразено с техния МПС-код, а не по азбучен ред, тъй като са създадени в по-ново време.

Източници редактиране