Уикипедия

Азовстал

„Азовстал“ (на украински: Азовсталь) е една от най-големите металургични компании в Украйна.

„Азовстал“
Металургійний Комбінат Азовсталь
„Азовстал“
„Азовстал“
Типчастна компания, комбинат
Търгувана катоPFTS, AZST
Индустриястоманодобив
Основаване2 февруари 1930 г.
СедалищеМариупол, Украйна
Изпълнителен директорEнвер Цкитишвили (2011 –)
Служители12 293 (2015[1])
Продуктичугун, стомана, релса, прокат
Чиста печалба558,417 млн. ₴ (2016 г.)[2]
СобственикMetinvest B.V. Metinvest International
Уебсайтazovstal.metinvestholding.com
47.0975° с. ш. 37.61° и. д.
Местонахождение в Украйна
„Азовстал“ в Общомедия

Металургичният завод е почти напълно разрушен от руските бомбардировки по време на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и обсадата на Мариупол.[3][4]

История редактиране

20-ти век редактиране

Построяване редактиране

„Азовстал“ е създадена през 1930 г. в Мариупол, Украинска ССР (Съветския съюз) с решение на Президиума на Върховния съвет на народното стопанство и започва производство през 1933 г., когато нейната доменна пещ извежда първото желязо.[5][6] През януари 1935 г. започва производството на стомана в „Азовстал“ с пускането в експлоатация на първата 250-тонна накланяща се открита пещ в Съветския съюз. Компанията е една от най-модерните в Съветския съюз, със структури, построени както за работниците, така и за техните семейства извън фабриката. Преди нацистката инвазия се съобщава, че има повече от 12 000 работнически домове, училища, киносалони, болница и родилна клиника и два парка.[7]

Втората световна война редактиране

По време на Втората световна война работата е принудена да спре през 1941 г., когато Нацистка Германия окупира Мариупол. Като част от германската програма, завода се използва за производство на боеприпаси от 1942 г.[8]

През септември 1943 г., след освобождаването на града от съветските войски, заводът е възстановен.[9]

Украинска независимост редактиране

 
Изглед към фабриката.

През 1991 г., след обявяването на независимостта на Украйна, заводът става собственост на украинската държава. През 1996 г. държавата започва своята приватизация.[10] Той е собственост основно на „Метинвест“, металургичната компания, която е изцяло собственост на украинския бизнес конгломерат Systems Capital Management.[11]

21-ви век редактиране

През 2005 г. заводът произвежда 5 906 милиона тона стомана.[12] От 2006 г. той си партнира с Приазовския държавен технически университет, за да помогне приобщаването на студентите при работа в обекта.[13] През 2011 г. е третият по големина производител на стомана в страната, с 15% от цялото производство на стомана и известен като голям износител на стоманени плочи и заготовки.

 
Изглед към фабричните пещи.

През 2014 г. бункерите под фабриката са използвани, когато подкрепяните от Русия сепаратисти от Донбас се опитват да превземат Мариупол от украинското правителство.

Екологични протести и реформи редактиране

В проучване от 1999 г. е установено, че обектът е идентифициран от регионална агенция за опазване на околната среда като вторият по големина замърсител на въздуха в региона.[14] За да се опитат да се намалят количествата на замърсяване, за първи път е приложена малка програма за смекчаване на замърсяването, причинено от графит и изпарения от топилни заводи, която е въведена в по-голям мащаб, след като показва полезни резултати.

В резултат на слаби екологични регулации и „напълно остаряло“ оборудване, използвано от „Азовстал“ и други фабрики, собственост на „Метинвест“ в града, Мариупол е наречен от National Geographic като „един от най-замърсените градове“ в Украйна.[15] През 2018 и 2019 г. жителите на Мариупол протестират за реформа.

Руска инвазия в Украйна (2022) редактиране

  Основна статия: Обсада на Мариупол (2022)

През март 2022 г., по време на обсадата на Мариупол, „Азовстал“ е сериозно засегнат, като депутатът от украинския парламент Сергей Тарута заявява, че руските сили „на практика са унищожили завода“.[16]

До 16 април той се превръща в последния джоб на организираната съпротива в обсадата. Руските сили дават на защитниците до 06:00 ч. московско време на 17 април да се предадат, твърдейки, че ако оставят оръжията си, ще гарантират живота им.[17] Украинските сили отказват да се предадат и части от завода остават под техен контрол.[18]

 
Изглед от другата страна на река Калмиус.

„Азовстал“ разполага с ядрени бункери и тунели, готови да издържат на ядрена атака.[19]

Източници редактиране

  1. ↑ godovaja_info_2014 // Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 2022-04-22.
  2. ↑ interfax.com.ua
  3. ↑ «Завод «Азовсталь» розбомблений та знищений практично повністю» – «Азов» // Посетен на 2022-04-22.
  4. ↑ Окупанти майже повністю знищили завод Маріуполя "Азовсталь", - "Азов" // Посетен на 2022-04-22.
  5. ↑ МЕТИНВЕСТ :: About us :: Our history
  6. ↑ Balmaceda, Margarita. Russian Energy Chains; The Remaking of Technopolitics from Siberia to Ukraine to the European Union. Columbia University Press, 2021. ISBN 9780231552196.
  7. ↑ Andronov, L. Blast Furnace in Mariupol Resumes Production // Information Bulletin, Embassy of the USSR. с. 1945.
  8. ↑ ((German)) Matthias Riedel (1973). Bergbau und Eisenhüttenindustrie in der Ukraine unter deutscher Besatzung (1941–1944), Vierteljahreshefte für Zeitgeschichte 3 21. München, Stuttgart, Berlin, pp. 245–284, https://www.ifz-muenchen.de/heftarchiv/1973_3_1_riedel.pdf 
  9. ↑ In Mariupol, Azovstal fully halts operations, first time since 1941 // Посетен на 2022-04-07.
  10. ↑ La planta de Azovstal, una fortaleza soviética de túneles subterráneos para la resistencia ucraniana en Mariúpol // ElDiario.es. 20 April 2022. Посетен на 21 April 2022.
  11. ↑ Connor, John T. Out of the Red; Investment and Capitalism in Russia. Wiley, 2011. ISBN 9781118160763.
  12. ↑ Азовсталь // Архивиран от оригинала на 8 June 2007.
  13. ↑ Latukha, Marina. Talent Management in Global Organizations; A Cross-Country Perspective. Springer International Publishing, 2018. ISBN 9783319764184.
  14. ↑ Lovei, Magda. The Environmental Implications of Privatization; Lessons for Developing Countries · Parts 63-426. World Bank, 2022. ISBN 9780821350065.
  15. ↑ Gardiner, Beth. Inside a Ukrainian war zone, another fight rages—for clean air // 2021-11-30. Посетен на 2022-04-07.
  16. ↑ One Of Europe's Biggest Steel Works Damaged in Ukraine's Mariupol // 20 March 2022. Посетен на 20 March 2022.
  17. ↑ Russia offers Mariupol defence a surrender window // 16 April 2022. Посетен на 17 April 2022.
  18. ↑ Ukrainian defenders in Mariupol defy surrender-or-die demand // 2022-04-17. Посетен на 2022-04-18.
  19. ↑ Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end says PM // BBC News. 18 April 2022. Посетен на 21 April 2022.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azovstal iron and steel works в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Азовстал&oldid=12036562“.