Аз искам да те помня все така...
Аз искам да те помня все така... е меланхолична елегия, произведение на поета Димчо Дебелянов.[1]
| Аз искам да те помня все така... | |
| песен | |
|---|---|
| Издаденa | 3 ноември 1913 г. |
| Стил | елегия |
| Изпълнители | Георги Кордов, м. Йосиф Цанков, ар. Коста Колев Асен Димитров – Феликс, м. Асен Димитров – Феликс, ар. Еленко Гешев |
Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учителства в Козлодуй.[1]
Двамата с Димчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.[1]
Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стои там почти до смъртта и. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димчо Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.[1]
За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“
Аз искам да те помня все така...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила.
Аз искам да те помня все така...[2]
Източници редактиране
- ↑ а б в г „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов // nbox.bg, 22 януари 2016. Посетен на 29 юли 2022.[неработеща препратка]
- ↑ Аз искам да те помня все така... // slovo.bg. Посетен на 29 юли 2022.