Акаги (на японски: 赤城 „Червен замък“) е един от самолетоносачите на Императорските ВМС на Япония по време на Втората световна война.

„Акаги“
赤城
„Акаги“, април 1942 г.
Флаг Япония
Клас и типСамолетоносач
ПроизводителМорски арсенал в Куре, Япония.
Служба
Заложен6 декември 1920 г.
(като линеен крайцер)
Спуснат на вода22 април 1925 г.
Влиза в строй27 март 1927 г.
Изведен от
експлоатация
Потопен на 5 юни 1942 г.
в сражението при Мидуей
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ВодоизместимостПреди модернизацията:
27 300 t (стандартна),
34 364 t (пълна)
След модернизацията:
36 500 t (стандартна),
41 300 t (пълна)
Дължина249,0 m
Ширина31,0 m
Газене8,0 m
Броняпояс: 152 mm;
обшивка на корпуса: 14,3 mm;
палуба: 31,7 – 57 mm;
(38,1 mm по скосовете)
Задвижване4 парни турбини Gihon;
19 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
133 000 к.с.
Скорост31 възела
(57,4 km/h)
Далечина на
плаване
8200 морски мили при 16 възела ход
Екипаж2000 души
Въоръжение
АртилерияПреди модернизацията:
2x2 и 6x1 203 mm;
След модернизацията:
6x1 203 mm
Зенитна артилерия:
6x2 120 mm;
14x2 25 mm
(добавени при модернизацията 1935 – 1939 г.)
Самолети91 самолета
(66 на линия, 25 разглобени) (1941)
18 изтребителя А6М
18 пикиращи бомбардировача D3A
27 торпедоносеца B5N
„Акаги“ в Общомедия

Като единствен кораб от своя клас „Акаги“ играе важна роля в нападението над Пърл Харбър, но по-късно е потопен заедно с още 3 японски самолетоносача от американски бомбардировачи от авионосците „Ентърпрайз“ и „Йорктаун“ в битката при Мидуей.[1]

Описание редактиране

Основите на кораба са положени в корабостроителниците на град Куре. Първоначално е проектиран като линеен крайцер от типа „Амаги“. През 1922 г. обаче Япония подписва Вашингтонския морски договор. Ограниченията, наложени от договора, попречват Акаги да бъде завършен като крайцер. Друга клауза обаче позволява корпусите на два линейни кораба или крайцера да бъдат превърнати в самолетоносачи с максимална водоизместимост до 33 000 тона. За целта са избрани недовършените корпуси на „Акаги“ и „Амаги“.

По време на строителството „Амаги“ се оказва до такава степен повреден от голямото земетресение в Канто (на 1 септември 1923 г.), че не подлежи на ремонт. На следващата година е прекратено и строителството на „Атаго“ и „Такао“ – другите два проектирани крайцера от този клас, и корпусите им са нарязани на скрап, съгласно условията на Вашингтонския морски договор.

Акаги“, единственият останал кораб от този клас, е спуснат на вода на 22 април 1925 г. и завършен в корабостроителница в Куре на 27 март 1927 г. При завършването на строителството, корабът има два хангарни палуби с капацитет 61 самолета. На носа хангарите са открити – като две палуби за излитане. На теория това позволява на самолетите да излитат директно от хангарите, докато приземяващите се самолети кацат на главната летателна палуба отгоре. Отделените газове излизат през обърната надолу димоходна тръба откъм десния борд. За да се компенсира тежестта на хангарната структура, хоризонталната броня на кораба е намалена от 3,8 до 3,1 инча и е преместена с една палуба надолу. Броневият пояс също е намален (от 10 на 6 инча) и свален с една палуба надолу.

На практика подреждането на няколко летателни палуби една върху друга се оказва несполучливо. От 1935 до 1938 г. „Акаги“ е подложен на основна реконструкция в корабостроителниците на Сасебо. Хангарите са удължени напред, палубите за излитане са премахнати и е увеличена вместимостта на хангарите на 91 самолета. При ремонта надстройката е сложена откъм левия борд, което е доста необичайно – еднствения друг такъв самолетоносач е Хирю. Двата авионосеца са предвидени за действия в тактическа формация, заедно със самолетоносачи с надстройка откъм десния борд. Това е направено с цел да се подобри структурата на полетите на формацията. Експериментът е ограничен само с тези два кораба.[2]

Произход на името редактиране

Тъй като „Акаги“ първоначално е планиран като крайцер, господстващите по това време японски традиции за именуване на кораби сочели, че той (както и другите крайцери от този клас) трябва да получи името на планина. Крайцерът е кръстен на планината Акаги, действащ вулкан в областта Канто (Акаги буквално означава „червен замък“). След реконструирането му като самолетоносач, името на кораба остава, в контраст с тези на самолетоносачите, които се правят по поръчка (например „Сорю“ и „Хирю“) и се кръщават на митични летящи създания. Името „Акаги“ преди това е било носено от една от канонерките от клас „Мая“.

История редактиране

 
„Акаги“ след спускането си на вода в корабостроителницата в Куре, 6 април 1925 г.
 
„Акаги“ по време на пробните изпитания във водите край град Ио, 17 юни 1927 г.
 
„Акаги“ след реконструкцията като еднопалубен самолетоносач, 1941 г.

През следващите няколко години „Акаги“ действа край бреговете на Китай, като флагман на Първо авионосно съединение. През април 1941 г., Императорският флот обединява съединението („Акаги“ и Кага) с Второ („Хирю“ и „Сорю“) и Пето авионосни съединения (Сьокаку and Дзюйкаку) в Първи авионосен флот (или KIDO BUTAI – Ударно съединение). „Акаги“, като флагман, взима участие в нападението над Пърл Харбър и рейда в Индийския океан.

Пърл Харбър редактиране

По време на Втората световна война, под командването на капитан Киичи Хасегава, корабът е флагман на вицеадмирал Чюичи Нагумо в ударното съединение, което извършва атаката над базата в Пърл Харбър, през декември 1941 г. От самолетоносача излитат две вълни самолети. В първата вълна са 27 бомбардировача „Кейт“, които имат за цел американските кораби „Мериленд“, „Тенеси“, „Уест Вирджиния“, „Калифорния“, и „Оклахома“, и 9 изтребители „Зеро“, атакуващи военновъздушната база в Хикъм Фийлд. Във втората вълна са 18 бомбардировача торпедоносци „Аичи Д3А“, които имат за цел корабите „Неошо“, „Шоу“, и „Невада“.

През януари 1942 г., „Акаги“ осигурява въздушна поддръжка в битката при Рабаул на архипелага Бисмарк. На 19 февруари самолетите на кораба извършват бомбардировка над австралийския град Даруин, потопявайки 9 кораба, включително американския разрушител Пиъри. През март същата година, самолетоносачът участва в нападението на остров Ява.

В началото на април, под командването на капитан Тайджиро Аоки, „Акаги“ е един от корабите, които извършват рейд в Индийския океан. На 5 април самолетите на кораба извършват въздушни нападения над Коломбо, потопявайки английските крайцери Корнуол и Дорсетшър. На 9 април са извършени удари и по Тринкомали и са потопени самолетоносача Хермес и ескорта му.

На 19 април 1942 г., завърналият се в Япония „Акаги“ се включва в неуспешното преследване на американските самолетоносачи „Хорнет“ и „Ентърпрайз“, които са участвали в рейда на Дулитъл.

 
„Акаги“ отплава от остров Сулавеси за рейда в Индийския океан, 26 март 1942 г.

Мидуей редактиране

На 25 май 1942 г. самолетоносачът отплава с ударното съединение за нападението над Мидуей. На борда си има 21 изтребителя Мицубиши А6М Зеро, 21 пикиращи бомбардировача Аичи Д3А „Вал“ и 21 бомбардировачи торпедоносци Накаджима B5N.[3] На 4 юни самолетите извършват въздушен удар по атола, а в същото време корабът е атакуван от американците. В 10:26 ч. връхлитат пикиращи бомбардировачи от „Ентърпрайз“. „Акаги“ е уцелен от бомба, която предизвиква серия от експлозии сред снаряжените и заредени самолети на палубата, приготвени за въздушен удар срещу американските самолетоносачи. Практически е невъзможно е да се овладеят пожарите от горящото авиационно гориво. Друга бомба, която избухва във водата близо до кърмата на кораба, поврежда руля, който засича 20 минути по-късно – по време на маневра за избягване на попадения.

В 10:46 ч. адмирал Нагумо прехвърля флага си на крайцера Нагара. „Акаги“ спира окончателно в 13:50 и екипажът ѝ, с изключение на капитан Аоки и персонала, отговарящ за щетите, напуска кораба. Самолетоносачът гори през цялата нощ, но не потъва. Накрая и всички останали (включително капитана) напускат „Акаги“. На 5 юни адмирал Ямамото дава заповед корабът да бъде потопен с торпеда от ескадрените миноносци Араши, Хагиказе Маиказе и Новаки. Самолетоносачът потъва в 05:20 ч. на координати 30°30' с.ш. и |178°40'з.д. По време на битката при Мидуей от неговия екипаж са убити 263 души – в сравнение с другите потопени в това сражение японски самолетоносачи, „Акаги“ има най-малко човешки загуби.[4] Отписан е от флотските регистри на 25 септември същата година.

Капитани редактиране

  • Рюйтаро Каизу (25 март – 1 декември 1927 г.)
  • Сейзабуро Кобаяши (1 декември 1927 – 10 декември 1928 г.)
  • Исороку Ямамото (10 декември 1928 – 1 ноември 1929 г.)
  • Кийоши Китагава (1 ноември 1929 – 26 октомври 1930 г.)
  • Горо Хара (26 октомври – 1 декември 1930 г.)
  • Хидехо Вада (1 декември 1930 – 28 август 1931 г.)
  • Джиро Ониши (28 август – 1 декември 1931 г.)
  • Барон Масаки Шибаяма (1 декември 1931 – 1 декември 1932 г.)
  • Ейджиро Кондо (1 декември 1932 – 20 октомври 1933 г.)
  • Нишизо Цукахара (20 октомври 1933 – 1 ноември 1934 г.)
  • Рокуро Хорие (1 ноември 1934 – 15 ноември 1935 г.)
  • Тошио Мацунага (15 ноември 1935 – 1 декември 1936 г.)
  • Кокичи Терада (1 декември 1936 – 27 август 1937 г.)
  • Шиничи Мойзуми (27 август – 1 декември 1937 г.)
  • Юничи Мизумо (1 декември 1937 – 15 ноември 1938 г.)
  • Кинпей Тераока (15 ноември 1938 – 15 ноември 1939 г.)
  • Рюносуке Кусака (15 ноември 1939 – 15 октомври 1940 г.)
  • Ко Ито (15 октомври 1940 – 25 март 1941 г.)
  • Киичи Хасегава (25 март 1941 – 25 април 1942 г.)
  • Тайджиро Аоки (25 април – 5 юни 1942 г.)

Бележки редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japanese aircraft carrier Akagi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​