Аксиния Джурова
Аксиния Добрева Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. Тя е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г.
| Аксиния Джурова | |
| българска изкуствоведка | |
 | |
| Родена |
18 септември 1942 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работила в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Добри Джуров[1] |
| Майка | Елена Джурова |
| Съпруг | Георги Христов – Гошми[1] |
| Деца | Добри Калина[1] |
Биография редактиране
Дъщеря е на генерал Добри Джуров. Тя е кръстена на по-голямата си сестра, която умира през 1941 година[1]. Завършва Българска филология в Софийския университет (1965) и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).
От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).
От май 1986 г. е главен създател и първи директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Била е зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" за периода 1986-1989 г.[1] Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).
Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2006 – 2010 г.[2]
През 2017 г. тя представя две изложби на българските автори: проф. Греди Асса и Георги Миленов в Българската галерия за съвременно световно изкуство в Рим – „Galleria della Luce di Roma“.
Сътрудничество на специалните служби редактиране
С Решение № № 230 от 16 юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 7 юли 1973 г. Джурова е сътрудничила на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА (РУМНО). В качеството ѝ на секретен сътрудник, псевдонимът ѝ е бил „Анна“. Не е известно кога е била свалена от действащия оперативен отчет на РУ-ГЩ.[2]
Трудове редактиране
Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
- Славянска ръкописна книга в Британския музей и Библиотека. С., 1978.
- Асеманиево Евангелие, т. I, II. Ватикана, 1981.
- 1000 години българска ръкописна книга. С., 1981.
- Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С., 1985.
- Томичов псалтир, т. I-II. С., 1990.
- Каталог на гръцките ръкописи в Центъра „Дуйчев“. Солун, 1994.
- Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим, 1997.
- Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
- La Miniatura Bizantina. I manoscritti miniati e la loro diffusione, Milano, 2001.
- Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis zum 19. Jahrhundert. Regensburg, 2002.
- Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vat. Gr. 2502. С., 2002.
- Духът на лъва, Токио 2000; (с Дайсаку Икеда). С., 2002.
- Покров Пресвятия Богородици в Самоков (с Вася Велинова, Мария Полимирова, Иван Патев). С., 2002.
- Поредица „Изчезващата памет. Срещи по пътя (том I-III). С. 2021.
- Поредица "Изчезваща памет" (том IV-VII). С. 2021.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Мила Гешакова. Чл. кор. проф. д. изк. н. Аксиния Джурова: Имали сме и по-тежки изпитания от прехода и сме излизали възрлодени // 24 часа, 23 септември 2017. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ а б Решение № 230 от 16 юни 2011 г. – Висша атестационна комисия // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 12 декември 2017.
Външни препратки редактиране
- От и за Аксиния Джурова в Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- „Войните на бъдещето ще са за петрола“, интервю с Аксиния Джурова, в-к „Стандарт“, 3 февруари 2003
- „Митът Димитър Казаков – Нерон“, статия на А. Джурова, сп. „Пламък“, брой 7/8, 2001 г.