Вижте пояснителната страница за други значения на Алберт.

Алберт (на английски: Lake Albert), известно преди като Мвитанзиге (на английски: Lake Mwitanzige) и Мобуту Сесе Секо (на английски: Lake Mobutu Sese Seko), е езеро в източната част на Африка, на границата с Уганда и Демократична република Конго, на височина 617 m. Това е седмото по големина езеро в Африка, както и второто по големина от Големите езера на Уганда. Площта му е 5335 km². Дълбочината му е 58 m. Има тектонски произход – част от Източноафриканския гребен. От него изтича реката Алберт-Нил. Езерото е плавателно и богато на риба. Открито е през 1864 г. от Бейкър. Носи името на Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.

Алберт
Albert
езеро
Изглед към езерото Алберт
Изглед към езерото Алберт
1.6833° с. ш. 30.9167° и. д.
Местоположение в Уганда
МестоположениеЦентрална Африка
Координати1°41′ с. ш. 30°55′ и. д. / 1.683333° с. ш. 30.916667° и. д.
ПритоциНил
ОттокСемлики
Дължина160 km
Ширина30 km
Площ5590 km²
Дълбочина58 m (максимална)
Воден обем280 km³
Надм. височина617 m
Населени местаНтороко, Кайсо, Бутиаба, Вансеко, Панимур, Махаги порт и Касени порт
Алберт в Общомедия

География редактиране

Езерото Алберт се намира в центъра на африканския континент, на границата между Уганда и Демократична република Конго. Това е най-северното от веригата езера в Албертинския рифт, западният клон на Източноафриканския рифт.

То е около 160 km дълго и 30 km широко, с максимална дълбочина от 51 m и надморска височина от 619 m над морското равнище.

Езерото Алберт е част от сложната система на горен Нил. Основните му източници са река Бели Нил, идваща от езерото Виктория на югоизток и река Семлики, която изтича от езерото Едуард на югозапад. Водата на Виктория е много по-малко солена от тази на езерото Алберт.

В южния край на езерото, където навлиза Семлики, има блата. Планините Рувензори са на юг от езерото, а на северозапад – Сините планини.

Характеристики на водата редактиране

За разлика от много дълбокото езеро Малави, езерото Танганика и езерото Киву, температурата на водата в езерото Алберт е относително стабилна навсякъде, обикновено около 27 – 29 °C и дори по-дълбоките му участъци съдържат кислород.[1]

Водата има pH около или малко под 9 и електрическа проводимост от около 720 – 780 μS/cm. И двата показателя са много високи за сладководно езеро, но въпреки това са по-ниски от тези на езерото Едуард.[2]

Животински свят редактиране

Езерото Алберт е дом на много водни и полуводни животни като хипопотами, угандийска блатна коза, нилски крокодили, нилски варан, африкански трионикс, централноафрикански кални костенурки, Pelusios williamsi, различни полуводни змии и жаби.[1] Водолюбивите птици са многобройни и включват пеликани, чапли и рядкосрещаната китоглава чапла.[3]

Риба и риболов редактиране

В езерото Алберт има 55 вида риби.[4] С изключение на нилските крокодили, най-големите хищници в езерото са нилски костур (който е местен вид, за разлика от другите езера в долината на Рифт, където е инвазивен), удължена тигрова риба (Hydrocynus forskahlii), африканска тигрова риба, мраморна бяла риба, Mormyrops anguilloides, багрус, африкански острозъб сом (Clarias gariepinus) и сом вунду.[1] Други важни риболовни видове са нилската тилапия, Barbus bynni, Lates macrophthalmus, електрически сом и сом жираф, които се ловят чрез стандартни риболовни методи[4] и малките Брицинус и Engraulicypris bredoi, които се улавят главно чрез Светлинен атрактор за риболов.[5] До 30% от производството на риба в Уганда е от езерото Албърт.[4]

Езерото Албърт има по-малко ендемити от другите големи африкански езера.[6] Въпреки че Алберт Нил – участъкът на Нил, който напуска езерото Алберт, има няколко бързея в района на град Нимуле,[7] те не са изолирали езерото от основните участъци на Нил.[6] В резултат на това повечето от рибите в езерото Алберт са широко разпространени речни видове, които се срещат и в основните участъци на Нил.

История редактиране

Преди езерото Алберт е било известно като „Mwitanzige” (убиец на скакалци) от етническите групи Баньоро и Батуро, както и от други народи, които са населявани региона от векове преди колониалната епоха. Това се дължи на древното вярване, че скакалците (наричани на местно ниво „ензиге“) загиват в езерото, докато се опитват да го пресекат. През 1864 г. изследователите Самюъл Уайт Бейкър и Флорънс Бейкър откриват езерото и го преименуват на наскоро починалия принц Алберт, съпруг на кралица Виктория. През 20-ти век президентът на Заир Мобуту Сесе Секо временно наименува езерото на себе си.

Европейските колонизатори са управлявали корабоплаването по езерото. Британците са планирали корабоплаването по езерото Албърт като част от мрежа от железопътни, речни и езерни параходи, обслужващи британските интереси в Египет, Източна Африка и Южна Африка. Корабостроителницата John I. Thornycroft & Company в Уулстън, Саутхемптън построява товарния и пътническия кораб СС Робърт Кориндън (SS Robert Coryndon) за тази цел през 1930 г.[8] Той е кръстен на офицера от британската армия Робърт Торн Кориндън, който е бил губернатор на Уганда в периода 1918 – 1922 г.[9] Уинстън Чърчил описва кораба като „най-добрата библиотека на повърхността“, а Ърнест Хемингуей го нарича „величие на водата“.[9] Той или е бил потопен през 1962 г.[10] или е потънал през 1964 г.[9] Той остава частично потопен в езерото, което все още може да се види и до днес.

Heritage Oil и Tullow Oil овявяват големи петролни находки в басейна на езерото Албърт с оценки, че находището с няколко милиарда барела ще се окаже най-голямото находище на сушата, открито в Африка на юг от Сахара за повече от двадесет години.[11]

През март 2014 г. лодка с конгоански бежанци се преобръща в езерото Алберт. Загиват повече от 250 души.[12]

На 26 декември 2016 г. лодка, превозваща 45 членове и фенове на местен футболен отбор се преобръща в езерото Албърт. Загиват най-малко 30 души.[13]

На 24 декември 2020 г. тридесет души загиват, когато лодка се преобръща по пътя от Уганда за Конго.[14]

Селището Кибиро на езерото Алберт има културно и археологическо значение.[15]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в Green, J. Nilotic Lakes of the Western Rift // The Nile. Т. 89. Springer Science + Business Media B.V, 2009. ISBN 978-1-4020-9725-6. с. 263–286.
  2. Talling, J.F. Physical and Chemical Water Characteristics // The Nile. Т. 89. Springer Science + Business Media B.V, 2009. ISBN 978-1-4020-9725-6. с. 367–394.
  3. Ramsar Sites // ugandawildlife.org. Архивиран от оригинала на 2019-07-31. Посетен на 2022-02-14.
  4. а б в Fish species diversity and relative abundance in Lake Albert—Uganda // Aquatic Ecosystem Health & Management 13 (3). 2010. DOI:10.1080/14634988.2010.507120. с. 284–293.
  5. The Lake Albert light fishery // National Fisheries Resources Research Institute (Uganda), 2009. Посетен на 21 September 2019.
  6. а б Fish Fauna of the Nile // The Nile. Т. 89. Springer Science + Business Media B.V, 2009. ISBN 978-1-4020-9725-6. с. 647–676.
  7. Dumont, H.J. A Description of the Nile Basin, and a Synopsis of Its History, Ecology, Biogeography, Hydrology, and Natural Resources // The Nile. Т. 89. Springer Science + Business Media B.V, 2009. ISBN 978-1-4020-9725-6. с. 1–21.
  8. Jitze Couperus. Jitze Couperus // Biog: The World Biography Project. 2009-04-06. Архивиран от оригинала на 2011-09-10. Посетен на 2022-02-14.
  9. а б в Behold, a Dream Unfulfilled // Ugandan Insomniac; Want to sleep, can't sleep. 2009-03-25. Посетен на 2011-05-18.
  10. darbykj's photostream // Flickr. 2007-12-09. Посетен на 2011-05-18.
  11. Oil & Gas | National Environment Management Authority // Архивиран от оригинала на 2023-03-14. Посетен на 2022-02-14.
  12. Uganda Lake Albert boat disaster 'killed 251 refugees' // BBC News. March 27, 2014. Посетен на April 16, 2014.
  13. At least 30 drown in Uganda Christmas drama on Lake Albert // Архивиран от оригинала на 2016-12-27.
  14. Boat capsizes between Uganda and Congo, killing more than 30 // news.yahoo.com. Yahoo News, December 24, 2020. Посетен на December 24, 2020.
  15. Connah, Graham. The cultural and chronological context of Kibiro, Uganda // African Archaeological Review 14 (1). March 1, 1997. DOI:10.1007/BF02968365. с. 25–67.

Външни препратки редактиране