Уикипедия

Албърт Парсънс

Албърт Ричард Парсънс (на английски: Albert Richard Parsons) (24 юни 1848 г. в Монтгомъри, Алабама – † 11 ноември 1887 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ) е редактор на анархисткия седмичник „Тревога“ и говорител на американското работническо движение в Чикаго.

Албърт Парсънс
Albert Parsons
Роден
Починал
11 ноември 1887 г. (39 г.)
ПогребанСАЩ
ПартияРепубликанска партия
Семейство
СъпругаЛуси Парсънс
Албърт Парсънс в Общомедия
Луси Парсънс през 1886

Родители редактиране

Албърт Парсънс е роден на 24 юни 1848 г. в Монтгомъри, Алабама, едно от десет деца. Баща му, Самуел Парсънс, е бил производител на кожи и обувки, първоначално от Мейн. Той е образован и участва, наред с други неща, в антиалкохолното движение. Майката на Алберт е много религиозна.

В Тексас редактиране

Когато Алберт още не е на две години, майка му почива, а няколко години по-късно и баща му. Така той се премества при най-големия си брат в Тексас, където живее във фермата си. През 1859 г. Алберт се премества да живее при сестра си в Уейко, където може да посещава училище. Малко по-късно той започва да чиракува в „Дейли нюз“ в Галвестън, където работи като наборчик, а също и като разносвач на вестници. През 1861 г., въпреки че е само на тринадесет, той се присъединява към доброволческа асоциация на южните щати в началото на Гражданската война. По-късно продължава работата си като наборчик. През 1868 г. Парсънс започва да издава седмичника The Spectator в Уейко, насърчавайки приемането на капитулацията на Конфедерацията и правата на бившите роби. Това му носи много враждебност, поради което той се отказва от вестника и през 1869 г. се мести в „Дейли Телеграф“ в Хюстън. Парсънс пътува до Северозападен Тексас за „Дейли Телеграф“, където среща бъдещата си съпруга Луси Елдин Парсънс. Дваматасе женят в Остин през есента на 1872 г. В годините 1870 до 1873 г. Парсънс работи за Службата за вътрешни приходи на Съединените щати.

Социалистически период (1874 – 1879) редактиране

В Чикаго Парсънс получава работа като наборчик в печатницата на вестник „Чикаго таймс“. През 1875 г. той се присъединява към Социалдемократическата партия на САЩ (SDP)[1] и присъства на 2-рия конгрес на SDP, проведен във Филаделфия от 4 до 6 юли 1875 г.[2]

Като наблюдател той присъства на заключителната конвенция на Националния профсъюз (NLU), проведена в Питсбърг през април 1876 г. На тази конвенция NLU се разделя; радикалното крило основава Лейбъристката партия на САЩ, която скоро се слива със Социалдемократическата партия, към която принадлежи Парсънс.[1] По-късно тази организация се преименува на Социалистическата работническа партия на Америка (декември 1877 г.).[3] На Втората национална конвенция на партията в Алегени, Пенсилвания, Парсънс е избран за един от двамата делегати от Чикаго.[4]

На 4 юли 1876 г. той влиза в синдиката „Ордена на рицарите на труда“ и остава такъв до смъртта си.[3] Бил е редактор на англоезичния вестник „Социалист“.[5]

През есента на 1876 г. той става член на градския съвет на Чикаго от Работническата партия, като получава изборен резултат една шеста от гласовете.[6]

През пролетта на 1877 г. Лейбъристката партия представи списък с кандидати в окръг Кук, който включва Чикаго. Организацията вкарва трима от своите членове в законодателния орган на щата Илинойс и един в сената на щата Илинойс.[3] На тези избори Парсънс се кандидатира за секретар на окръг Кук и получава почти 8000 гласа, но не е избран.[3] През живота си Парсънс се кандидатира три пъти за общински съветник на Чикаго, два пъти за секретар на съвета на окръг Кук и веднъж за Конгреса.

Парсънс е един от водещите социалистически оратори в Чикаго през 1870 г. През 1877 г. се състои Голямата стачка на железниците. На 21 юли, около седмица след началото на стачката, Парсънс е поканен да говори пред огромна тълпа от около 30 000 работници, събрали се на митинг на чикагската Market Street. Парсънс изнася реч пред събралите се от името на Работническата партия, за което на следващия ден е уволнен от „Таймс“.[1]

След като е уволнен, Парсънс се насочва към офисите на водещия немскоезичен социалистически вестник „Чикаго арбайтерцайтунг“. Там той е задържан и ескортиран до кметството на Чикаго, където началникът на полицията и около 30 „изтъкнати граждани“ на града работят два часа върху Парсънс за това, че „дошъл тук от Тексас, за да подтикне трудещите се към бунт“.[7] Парсънс отхвърля тези обвинения, като отбелязва, че е призовал работниците да не стачкуват, а да отидат до урните, за да изберат свои представители в правителството.[7]

Стачката от 1877 г. е жестоко потушена от полицията и националната гвардия.[8]

Анархистически период (1880 – 1887) редактиране

В началото на десетилетието Парсънс се оттегля от публичната политика. [notes 1] През този период той насочва усилията си към борбата за установяване на 8-часов работен ден. През януари 1880 г. „Осемчасовата“ лига на Чикаго изпрати Парсънс на национална конференция във Вашингтон, окръг Колумбия, която стартира национално работническо движение за установяване и налагане на 8-часовия работен ден.

През 1881 г., когато членството в Социалистическата работническа партия е драстично намалено, се сформира нова организация, „Международни революционни социалисти“. Парсънс е делегат на учредителния конгрес. [9] Две години по-късно той също е делегат на конгреса в Питсбърг, който основава анархистката „Международна асоциация на работниците“, организация, в която той е член до края на живота си.[9]

През есента на 1884 г. Парсънс започва да издава „Тревога“, седмичен анархистки вестник в Чикаго. Първият брой излиза на 4 октомври 1884 г. в тираж 15 000 екземпляра.[10] Публикацията е листовка от 4 страници на цена от 5 цента.[11] През първите месеци на 1886 г. се състоят масови стачки, които принуждават много индустрии да направят отстъпки. Парсънс призовава към битка за „осемчасова работа срещу десет часа заплащане“. 1 май е обявен за ден на стачката за осемчасов работен ден .

На 1 май 1886 г. Парсънс, със съпругата си Луси и две деца, вървят по Мичиган авеню начело на 80 000-на първомайска демонстрация в подкрепа на осемчасовия работен ден. През следващите няколко дни 340 000 работници се присъединяват към стачката. По време на първомайската стачка Парсънс е поканен в Синсинати, където стачкуват 300 000 работници. Там той участва в масова демонстрация, водена от членове на „Съюза на стрелците“ в Синсинати.

Процес редактиране

След като бомба е хвърлена върху полицията в Хеймаркет на 4 май 1886 г., когато се канят да разтурят събрание на работниците, Парсънс е арестуван заедно със седем други, предимно германски, анархисти и е един от петимата осъдени на смърт. На 11 ноември 1887 г. той е обесен в затвора на окръг Кук заедно с анархистите Джордж Енгел, Август Спайс и Адолф Фишер.

Осъждане редактиране

На 26 юни 1893 г. други трима оцелели затворници от Хеймаркет са помилвани и обявени за невинни от губернатора на Илинойс Джон Питър Алтгелд.[12] През 2004 г. кметът, синдикатите и полицията се споразумяват за мемориал под формата на бронзова статуя, изобразяваща оратор на каруца. Мемориалът на има за цел да символизира както стачката в Хеймаркет, така и свободата на словото.[13]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Parsons, Parsons, Albert, Lucy. Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America. Whitefish, Kessinger Publishing, LLC, 10 януари 2008. ISBN 0548817936. с. 11.
  2. ↑ Hillquit, Morris. History of Socialism in the United States. USA, Funk & Wagnalls, 1906. с. 208.
  3. ↑ а б в г Parsons, Parsons, Albert, Lucy. Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America. Whitefish, Kessinger Publishing, LLC, 10 януари 2008. ISBN 0548817936. с. 15.
  4. ↑ Detroit, Mich. Platform, constitution and resolutions, together with a condensed report of the proceedings of the national convention, held at Allegheny, Pa., December 26, 27, 28, 29, 30, and 31, 1879, and January 1, 1880. Detroit, National Executive Committee, 1880. с. 3.
  5. ↑ Kinna, Ruth Ellen. The Government of No One: The Theory and Practice of Anarchism. Pelican, 1 ноември 2019. ISBN 0241396557. с. 307.
  6. ↑ Bernstein, Samuel. The First International in America. Ню Йорк, Augustus M. Kelley, 1 януари 1965. с. 290.
  7. ↑ а б Parsons, Parsons, Albert, Lucy. Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America. Whitefish, Kessinger Publishing, LLC, 10 януари 2008. ISBN 0548817936. с. 12.
  8. ↑ Parsons, Parsons, Albert, Lucy. Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America. Whitefish, Kessinger Publishing, LLC, 10 януари 2008. ISBN 0548817936. с. 13.
  9. ↑ а б Parsons, Parsons, Albert, Lucy. Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America. Whitefish, Kessinger Publishing, LLC, 10 януари 2008. ISBN 0548817936. с. 19.
  10. ↑ Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 20 // 1. Чикаго, The Alarm, 11 октомври 1884. с. 1.
  11. ↑ Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 20 // 1. Чикаго, The Alarm, 11 октомври 1884. с. 2.
  12. ↑ Altgeld, John P. Reasons for pardoning Fielden, Neebe and Schwab // chicagohs.org. Архивиран от оригинала на 14 ноември 2007. Посетен на 11 януари 2023.
  13. ↑ Kinzer, Stephen. In Chicago, an Ambiguous Memorial to the Haymarket Attack // nytimes.com, 15 септември 2004. Посетен на 11 януари 2023.

Бележки редактиране

  1. ↑ Повсеместната корупция на избирателната система и стремежът на работодателите да усмиирят работниците довеждат Парсонс до анархизма
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Albert Parsons“ и страницата „Парсънс, Албърт“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албърт_Парсънс&oldid=12109856“.