Александрийският фар (на старогръцки: ὁ Φάρος τῆς Ἀλεξανδρείας) е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр. Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и отразявана чрез огледала, се виждала на 50 km навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес.

Александрийският фар – рисунка на немския археолог Херман Тирш, 1909 г.

През 1994 г. френски археолози откриват фрагменти от маяка на дъното на Александрийското източно пристанище[1]. През 2016 г. египетското Министерство по въпросите на древността обявява намерението си да превърне подводните руини на древната Александрия, включително на о. Фарос, в подводен музей[2].

Архитектура редактиране

Фарът е представлявал кула с височина около 120 – 140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада – 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем – светлината на горящ катран или масло.

До появата на фара историята на архитектурата не познава пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

Наследство редактиране

От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици, идва думата фар.

Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара.

Източници редактиране

  1. "Treasures of the Sunken City". Nova. PBS. No. 17, season 24. Transcript.
  2. Sunken Ruins of Alexandria Will Be World's First Underwater Museum // Earthables. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 2016-03-27.

Външни препратки редактиране