Уикипедия

Алистрат

село в Гърция
Тази статия е за селото в Сярско, Гърция,. За бившето село в Охридско, Северна Македония, вижте Алистрати (Охридско).

Алистра̀т или Алистра̀тик (на гръцки: Αλιστράτη, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония.

Алистрат
Αλιστράτη
— село —
Панорама към Алистрат и Кушница
Панорама към Алистрат и Кушница
Гърция
41.0633° с. ш. 23.9581° и. д.
Алистрат
Централна Македония
41.0633° с. ш. 23.9581° и. д.
Алистрат
Сярско
41.0633° с. ш. 23.9581° и. д.
Алистрат
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина248 m
Население2761 души (2001)
Пощенски код620 45
Телефонен код23240
Алистрат в Общомедия

География редактиране

 
Камбанарията на „Свети Атанас“

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.

В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.

На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) – името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.[1]

В Османската империя редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Ахистрат, заедно с неустановеното днес село Брестани наброява 335 джизие ханета (домакинства).[2]

През XIX век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка. В 1825 година седалището на Драмската митрополия се мести от предимно турския град Драма в Алистрат.[3][4] Местното училище, основано на 8 февруари 1841 година,[5] приема името Централно гръцко училище и репутацията му е така висока, че патриарх Герман IV изпраща монасите от манастира „Богородица Икосифиниса“ да учат там, а митрополит Атанасий III Драмски нарежда на манастира в 1843 година да плаща годишна издръжка на училището.[6] Училището се управлява от епитропи, начело с драмския митрополит. Първият му директор е Димитриос Калавакидис от Мелник. Известни учители са Йоанис Харидимос, преподавал до 1848 година, Христофорос Продромски, богослов, от 1849 до 1859 година, станал по-късно игумен на Серския манастир, Астериос Гусиас в 1904 година, Харилаос Папандониу в 1906 година, Диодор Карадзис, станал по-късно митрополит в Сятища и много други. Училището е подпомагано финансово от алистраченина Томас Евангелу, който се занимава с търговия в Сърбия и умира в Белград. В училището се учи граматика, логика, метафизика, аритметика, география, етика, катехизис, свещена история, реторика, поезия, немски и италиански.[5]

Учители в Алистрат в края на османската власт[7]
Име Име Бележка
Димитриос Калавакидис Δημήτριος Καλαβακίδης главен учител от 1841 г.
Йоанис Харидиму Ιωάννης Χαρίδημου главен учител от 1848 г.
Клеовулос Κλεόβουλος учител от 1848 г.
Милтиадис Скордас Μιλτιάδης Σκόρδας учител и секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланката
Софоклис Карадзис Σοφοκλής Καρατζής от Трилия, учител от 1848 г.
Христофорос Продромитис Χριστόφορος Προδομίτης учител от 1848 г.
Христодулос Χριστόδουλος учител от 1848 г.

Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село с 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2500 православни българи.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село с 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи.[10] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки.[12] “

В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.[5]

В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов, който пише:

„ Алистратик е голямо село на билото на бърчината, като стига до Куманица и постоянно се снишава. То лежи нан големия път Драма - Сяр. Един час път от него е Ташлъка, дето съединените води на Драмското поле си пробиват път за Тахино. Тук се прокарва железницата. Има около 600 къщи - 550 български, 50 турски. Между българските около 30 влашки и 1 гръцка. Селото е хубаво разположено по една долина, която тука се начева и отива към Ташлъка. Къщите са като просоченските. Има 4-5 големи ханове - 3 на банскалии, отдавна заселили се. Има чаршийка[13] - малка и тесна. Два шадравана, сенчати кавенета, една църква, една джамия и едно гръцко училище с 2 учители и 3 учителки. Селяните се поминават със земеделие. Отглеждат тютюн, памук, сусам, жито, кукуруз. Голямо влияние има къщата на Папаз Опиевци - чисто гърци. Има лозя с хубаво грозде. По целия бряг стават добри лозя и прекрасно вино. Край селото калдъръм. - 1,40 m. До брега на реката има стар мост.[14] “

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи.[15] Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи.[16] Според Мария Хадзикалу в Алистрат „има и много българи, които са заплаха за гърците“.[5]

На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от училището от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.[5]

През Балканската война селото е освободено от български военни части.

В Гърция редактиране

 
Кметството в Алистрат
 
„Свети Атанас“

През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия.[17] Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.[18] Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия.[19] След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.[20]

Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 – 1919 година и в 1925 – 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.[21]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.[22]

Прекръстени с официален указ местности в община Алистрат на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Орта баир[23][24] Όρτά Μπαΐρι Месолофос Μεσόλοφος[25] възвишение в Сминица на СЗ от Алистрат[23]
Багрема[23][26] Μπαγρέμι Вамени Корифи Βαμμένη Κορυφή[25] заоблена височинка и ниви[26] на И от Алистрат;[23] от багрѐм, багрѐн, „акация с лилави цветове“, от корен багра, крайното а е член[26]
Пороя[23] Πορόγια Кафатигион Καταφύγιον[25] поройно дере на И от Алистрат[23]
Дерин[23] Ντερίν Ватирема Βαθύρεμα[25] река на З от Алистрат;[23] от турското derin, „дълбок“[27]
Батаци[23] Μπατάκια Ласпес Λάσπες[25] местност на Ю от Алистрат[23]
Чувал река[24] Τσαβαρντέκα Милометра Μυλόπετρα[25] река на С от Алистрат (Куру чай)[24]
Позен[23] Πόζεν Кремасто Κρεμαστό[25] възвишение на ЮИ от Алистрат (274 m)[23][24]
Буюк баир[23] Μπουγούκ Μπαΐρ Мегас Лофос Μέγας Λόφος[25] възвишение на ЮИ от Алистрат[23]
Ташлък[23][24] Τασλίκι Петротопос Πετρότοπος[25] възвишение на Ю от Алистрат (193 m)[24]

Личности редактиране

  Основна статия: Алистратчани

Гъркоманската паланка дава няколко дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век: Георги Кутлев, Константин Цимбов и други. Никола Николиев (? – 1904), пък е български революционер, серски войвода на ВМОРО. Тома Ванджел (1836 - 1906) е сръбски търговец и благотворител. Виден алистратчанин е Николаос Цимбас (1904 - 1978), лекар и политик, депутат.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 69.
  2. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  3. ↑ Αθανασιάδης, Γιάννης. Ελληνικοί Μακεδονικοί Σύλλογοι στα ντόπια χωριά της Ανατολικής Μακεδονίας(1870-1913). Φιλεκπαιδευτικοί Σύλλογοι και Αδελφότητες στους καζάδες Δράμας, Ζίχνης και Νευροκοπίου (1870-1913) // Yauna Takabara. Посетен на 26 ноември 2013 г.
  4. ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
  5. ↑ а б в г д Δήμος Αλιστράτης, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209141232/http://clubs.pathfinder.gr/idonida_gi/1151829, посетен на 12 февруари 2013 
  6. ↑ Μακεδονία: Η Ελληνική παιδεία στην Αλιστράτη την περίοδο της Τουρκοκρατίας. // Yauna Takabara.
  7. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
  8. ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  13. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  14. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  17. ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  18. ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.23.
  19. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 196.
  20. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  21. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 17.
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ а б в г д е Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  25. ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  26. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  27. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 111.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алистрат&oldid=12188486“.