Алитерация
Алитерацията (на латински: alliteratio, от ad – към и littera – буква) е вид звукова организация на стиха, при която едни и същи или няколко близки по звучене съгласни се повтарят неколкократно. Обикновено съзвучните съгласни са в една позиция (в началото или в средата на думата) или в ударени срички.[1][2][3]
Алитерацията е средство за звукопис и звукоподражание; чрез нея поетите постигат по-голяма смислова и музикална изразителност и по-силно естетическо въздействие.[1] Тя се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено за подчертаване на кратки фрази.
В българската поезия алитерацията майсторски се използва от Христо Ботев, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев и други.[1]
- Гарванът грачи грозно, зловещо,
- псета и вълци вият в полята...
- Из „Обесването на Васил Левски“, Христо Ботев
- Рухват тежки колонади и възпламналите сгради,
- стенат, съскат и разпръскат многохилядни искри.
- Из „Бунтът на Везувий“, Христо Смирненски
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и изкуство, 1973. с. 55 – 56.
- ↑ Речник на българския език // ibl.bas.bg. БАН.
- ↑ pisalka.eu, архив на оригинала от 7 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150707214322/http://pisalka.eu/?p=162, посетен на 7 юли 2015