В психологията, алогия (Greek α-, „без“, и λόγος, „реч“[1]), или бедност на речта, е основна липса на допълнително, спонтанно съдържание наблюдавано в нормалната реч. Като симптом е често срещана у пациенти, страдащи от шизофрения и се разглежда като негативен симптом. Тя може да усложни психотерапията много, поради значителната трудност в задържането на свободен разговор.

Хората могат да се обърнат, за да избегнат дадени въпроси или по други причини.

Пример за алогия
Алогия Нормална реч

В: Имаш ли деца?
О: Да.
В: Колко?
О: Две.
В: На колко години са?
О: шест и шестнадесет.
В: Момичета или момчета са?
О: По едно от всяко.
В: Кой е на шестнадесет години?
О: Момчето.
В: Как се казва?
О: Едмънд.
В: А момичето?
О: Алис.

В: Имаш ли деца?
О: Да, момиче и момче.
В: На колко години са?
О: Едмънд е на шестнадесет, а Алис на шест.

Източници редактиране

  1. MedTerms medical dictionary, Alogia definition // Архивиран от оригинала на 2006-10-22. Посетен на 30 септември 2006.