Алфонсо X

Алфонсо X Мъдри (на испански: Alfonso X el Sabio) е крал на Кастилия, Леон и Галисия от 1252 до 1284 година.

Алфонсо X Alfonso X de Castilla, Alfons X el savi
крал на Кастилия, Леон и Галисия
Роден	23 ноември 1221 г. Толедо, Испания
Починал	4 април 1284 г. Севиля, Испания
Погребан	Севилска катедрала, Испания
Религия	католицизъм
Управление
Период	1252 – 1284
Предшественик	Фернандо III
Наследник	Санчо IV
Герб
Семейство
Баща	Фернандо III
Майка	Елизабет фон Хоенщауфен
Братя/сестри	Елинор Кастилска
Съпруга	Виоланта Арагонска (1246)
Деца	Беатрис Кастилска Санчо IV
Алфонсо X в Общомедия

Произход и брак

Роден е на 23 ноември 1221 година в Толедо. Син е на краля на Кастилия – Фернандо III и дъщерята на римско-немския крал Филип Швабски, Беатрис Швабска. Брат е на Елинор Кастилска. Наследява баща си като крал на Кастилия, Леон и Галисия на 30 май 1252 година.

На 19 януари 1249 година се жени за Виоланта Арагонска (ок. 1236 – 1301), дъщеря на краля на Арагон, Хайме I Арагонски и Йоланда Унгарска. Поради крехката си възраст няколко години подред Виоланта не успява да роди деца на съпруга си, което кара Алфонсо X първоначално да мисли, че съпругата му е безплодна, и дори да обсъжда вариант за разтрогване на брака им с папска благословия. Според легендата, кралските лекари препоръчват на кралицата дълга почивка срещу безплодието. Малко след превземането на Аликанте, Виоланта и съпругът ѝ се усамотяват в едно имение близо до града, където Виоланта успява да зачене първото си дете. В чест на случая, кралят решава да нарече мястото Pla del bon repos („Полето на добрия сън“) – име, което продължава да се използва и днес и е име на едно от предградията на Аликанте.

Управление (1252 – 1284)

Алфонсо Х Мъдри и неговият двор.

През 1254 година Алфонсо X жени сестра Елинор Кастилска за английския престолонаследник Едуард, като се отказва от претенциите за трона на Аквитания. През 1257 година е избран от една от съперничещите си фракции за крал на римляните, но не изпълнява тези функции, макар че до 1275 година формално поддържа претенциите си за поста.

Статуя на Алфонсо X в Мадрид (1892)

Алфонсо X е известен със своята образованост и подкрепата, която оказва на различни учени, например при съставянето на астрономическите Алфонсови таблици. Самият крал пише стихове на галисийски, като приписвания му сборник „Химни на Дева Мария“, и изиграва важна роля за превръщането на кастилския в книжовен език. Той съставя и първия испански правен кодекс „Сиете Партидас“, оказал силно влияние върху правната традиция в целия испаноезичен свят.

Алфонсо загубва почти 20 години в опита си да стане император на Свещената Римска империя, противодействайки на английския претендент — Ричард, граф Корнуолски; докато последният не умира през 1272 година и папа Григорий X не убеждава Алфонсо да се откаже от тези претенции.

На Алфонсо не се удава да завърши кръстоностия поход, започнат от неговия баща Фернандо III против маврите в Южна Испания. Опитите да установи правово еднообразие и да увеличи налозите го правят непопулярен.

През 1275 година неочаквано умира неговият по-голям син, Фернандо де ла Серда. По закон, установен от Алфонсо X, наследник на кралската корона следва да стане по-големият от двамата непълнолетни сина на Фернандо – Алфонсо. Започват конфликти по повод престолонаследието подбуждани от сина на Алфонсо, Санчо IV, който вдига въстание през 1282 година и изолира Алфонсо в Севиля. Санчо се опира на недоволната от краля аристокрация. Той се позовава на древния закон, по който наследник става най-близкият родственик на краля, а така също твърди, че не следва да се прави крал непълнолетен. За да привлече на своя страна аристокрацията, той им обещава привилегии. Налага се Алфонсо X да отстъпи пред сина си. Той внася изменения в закона за престолонаследието, признавайки за наследник Санчо, лишавайки от права синовете на Фернандо де ла Серда.

Алфонсо X умира на 4 април 1284 година в Севиля. Наследява го неговият втори син Санчо IV (Кастилия).

Деца

Алфонсо X и Виоланта Арагонска имат 12 деца:

• Фернандо (умира млад);
• Беренгела (10 октомври/25 ноември 1253 – 1300);
• Беатрис (5 ноември/6 декември 1254 – ок. 1286);
• Фернандо де ла Серда (23 октомври 1255 – 25 юли 1275), родоначалник на Дом де ла Серда;
• Санчо IV Смели (12 май 1258 – 25 април 1295), крал на Кастилия и Леон от 1284 г.;
• Констанца (февруари/октомври 1259 – 23 юли 1280), монахиня;
• Педро (15 май/25 юли 1260 – 20 октомври 1283), сеньор де Ледесма, Алба де Тормес, Салватиера, Галисто и Миранда;
• Хуан (15 май/25 юли 1260 – 25 юни 1319), сеньор де Валенсия де Кампос;
• Исабел (януари 1263/декември 1264 – умира млад);
• Виоланта (1265 – 12 март 1287/30 януари 1308);
• Хайме (около 1266 – 9 август 1284), сеньор де лос Камерос

От любовницата си Мария Хилен де Гусман има една дъщеря:

• Беатрис Алфонсо (1242 – 27 октомври 1303); омъжена: от 1253 година за Афонсу III (5 май 1210 – 16 февруари 1279), крал на Португалия

Източници

• Ballesteros Beretta, Antonio (1984). Alfonso X el Sabio (2ª edición). Barcelona: Ediciones El Albir, S.A. ISBN 978-84-7370-069-6.
• Coulston Gillispie, Charles (1981). Dictionary of Scientific Biography (en inglés) 9. New York: Charles Scribner's sons. ISBN 9780684151441.
• Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1922 – 1928). Revista de achivos, bibliotecas y museos, ed. Historia del reinado de Sancho IV de Castilla. 3 volúmenes (1ª edición). Madrid: Editorial Voluntad. 5332259.
• Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1967). María de Molina, tres veces reina (1ª edición). Madrid: Espasa Calpe. Colección Austral nº 1411.
• García de la Fuente, Arturo (1935). Los Castigos e documentos del rey don Sancho IV el Bravo. Estudio preliminar de una edición crítica de esta obra. San Lorenzo del Escorial (Madrid).
• Gómez Moreno, Manuel (1946). Instituto Diego Velázquez. Consejo Superior de Investigaciones Científicas, ed. El Panteón de las Huelgas Reales de Burgos. Madrid.
• González, Julio (1986). Reinado y diplomas de Fernando III. III Documentos (1233 – 1253). Córdoba: Publicaciones del Monte de Piedad y Caja de Ahorros de Córdoba.ISBN 84-7580-260-5.
• González Jiménez, Manuel (octubre de 2004). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Barcelona: Editorial Ariel S.A. ISBN 84-344-6758-5.
• Herrero Sanz, María Jesús (2004). Reales Sitios de España. Patrimonio Nacional, ed. Guía Santa María la Real de Huelgas. Burgos. Madrid. ISBN 84-7120-337-5.
• Ibáñez de Segovia Peralta y Mendoza, Gaspar; Marqués de Mondejar (1777). Joachin Ibarra, ed. Memorias históricas del Rei D. Alonso el Sabio i observaciones a su chronica. Madrid.
• Loaysa, Jofré de; García Martínez, Antonio (1982). Academia Alfonso X el Sabio, Colección Biblioteca Murciana de bolsillo nº 27, ed. Crónicas de los Reyes de Castilla Fernando III, Alfonso X, Sancho IV y Fernando IV (1248 – 1305). Latín y castellano (2ª edición). Murcia. ISBN 84-00-05017-7.
• Martin, Georges; Fernández-Ordóñez, Inés (2000). La historia alfonsí: el modelo y sus destinos (siglos XIII-XV. Madrid: Casa de Velázquez. ISBN 9788495555014.
• Martínez Díaz, Gonzalo (2000). „La conquista de Andujar: su integración en la Corona de Castilla“. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (Jaén: Instituto de Estudios Giennenses) (176): pp. 633 – 634. ISSN 0561 – 3590.
• Mariana, Juan de (1855). Imprenta y librería de Gaspar y Roig, editores, ed. Historia General de España (Reedición edición). Madrid.
• Menéndez Pidal de Navascués, Faustino (1982). Seria: Heráldica medieval española. „La Casa Real de Castilla y León“. Hidalguía. ISBN 8400051505.
• Menezo Otero, Juan José (2005). Reinos y Jefes de Estado desde el 712 (5ª edición). Madrid: Historia Hispana. ISBN 84-604-9610-4.
• O'Callaghan, Joseph F. (1983). A history of medieval Spain. Cornell University Press. p. 369. ISBN 9780801492648.
• O'Callaghan, Joseph F. (1996). El Rey Sabio. Sevilla: Universidad. ISBN 978-84-472-0318-5.
• Ortiz de Zúñiga, Diego; Antonio María Espinosa y Carzel (1795). Anales Eclesiásticos Y Seculares De La Muy Noble Y Muy Leal Ciudad De Sevilla. Sevilla: Imprenta Real.
• Pérez Algar, Félix (1997). Alfonso X el Sabio: Biografía. Madrid: Studium Generalis. ISBN 84-605-6339-1.
• Salvador Martínez, H (2003). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Madrid: Ediciones Polifemo. ISBN 9788486547660.
• Valdeón Baruque, Julio (2003). Alfonso X: la forja de la España moderna (1ª edición). Ediciones Temas de Hoy, S.A. ISBN 84-8460-277-X.
• Valle Curieses, Rafael del (2000). María de Molina: el soberano ejercicio de la concordia (1260 – 1321). Madrid: Alderabán. ISBN 84-95414-03-1.
• Ybarra y López-Dóriga, Fernando de, Marqués de Arriluce de Ybarra (1997). Real Academia Sevillana de Buenas Letras, ed. Un largo siglo de amores y desamores en el Alcázar de Sevilla (1248 – 1368) (1ª edición). Sevilla. ISBN 84-8093-016-0.