Алфред Андерш

Алфред Андерш (на немски: Alfred Andersch) е германски белетрист, есеист и поет, роден в Мюнхен в семейството на бивш офицер от кайзеровата армия.

Алфред Андерш Alfred Andersch
Роден	4 февруари 1914 г. Мюнхен, Германия
Починал	21 февруари 1980 г. Берцона, Швейцария
Професия	писател, поет, белетрист
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, есе, пътепис, стихотворение, радиопиеса
Награди	„Нели Закс“ (1967) „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1975)
Съпруга	Гизеле Андерш
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Алфред Андерш в Общомедия

Биография

Младост

Роден е на 4 февруари 1914 г. в Мюнхен.

В годините на икономическата криза младият Андерш чете Верлен и Рембо, но се възхищава и от духовната сила, която излъчват работническите политически водачи, изучава марксизма и влиза в Комунистическия младежки съюз през 1930 г. Когато на власт идва Хитлер, през 1933 г. Андерш е арестуван и хвърлен в концентрационния лагер Дахау. Само неговата младост и репутацията на баща му го спасяват от смърт. Години наред Андерш изкарва прехраната си като книжарски служител в Мюнхен, работи в различни индустриални предприятия в Хамбург и Франкфурт на Майн като специалист по рекламата. В края на 1940 г. го призовават във Вермахта и пътищата на Втората световна война го отвеждат във Франция и Италия, където в 1944 г. дезертира – до края на войната остава военнопленник в САЩ.

Дейност след Втората световна война

След завръщането си в Германия Андерш се заема с публицистична и обществена дейност – става редакционен помощник на Ерих Кестнер в мюнхенския „Нойе цайтунг“, а в 1946 г. заедно с Ханс Вернер Рихтер започва да издава литературното списание „Дер Руф“ с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Андерш и сътрудниците му сформират свободното литературно сдружение „Група 47“ – за дълги години „Група 47“ ще бъде най-авторитетният литературен форум във Федералната република. Алфред Андерш принадлежи към движението литература на развалините.

Активни творчески години

След дълги преговори с издателските къщи най-сетне в 1952 г. Алфред Андерш успява да публикува автобиографичната си книга „Черешите на свободата“. Тя бързо му спечелва известност, защото изразява идеи и чувства, владеещи голяма част от интелигенцията на следвоенна Германия. В 1957 г. излиза и първият му роман „Занзибар или последното основание“, където писателят прави равносметка на преживяното през време на фашистката диктатура в Германия. В 1958 г. Андерш изоставя всички постове и задължения и се преселва в Швейцария, където заживява на свободна писателска практика – в 1973 г. приема швейцарско гражданство. Допълнителна слава му донасят романите „Червенокосата“ (1960), „Ефраим“ (1967), „Винтершпелт“ (1974) и повестта „Бащата на един убиец“ (1980).

Няколко години преди смъртта си Андерш публикува сборник със стихотворения под заглавие „Възмущавайте се, небето е синьо!“ (1977), в които изследва начините, по които човек се доближава или отдалечава от основната си цел – свободата.

Творческо кредо

Гробът на Алфред Андерш в Берцона

Започнал литературния си път сравнително късно, още с първите си творби Андерш се откроява като „политически писател“, ангажиран с борбата за преодоляване на фашисткото минало и за опазването на страната от въвличането ѝ в нова война. Така той вижда взаимовръзката между изкуството, живота и морала. Или, както сам пише: „Литературата – това е работа над въпросите, които поставя времето.“

Библиография

Лирика

• empört euch der himmel ist blau. Gedichte und Nachdichtungen 1946-1977, 1977

Романи

„Занзибар или последното основание“ (1957), „Червенокосата“ (1960)

• Sansibar oder der letzte Grund, 1957
• Die Rote, 1960, 1972
  Червенокосата, изд.: „Христо Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Росица Велкова
• Efraim, 1967
• Winterspelt, 1974
  Винтерспелт, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Вили Брюкнер

Новели и разкази

• Die Kirschen der Freiheit. Ein Bericht, 1952
• Piazza San Gaetano. Suite, 1957
• Geister und Leute. Zehn Geschichten, 1958
• Ein Liebhaber des Halbschattens. Drei Erzählungen, 1963
• Ein Auftrag für Lord Glouster, 1969
• Tochter. Erzählung, 1970
• Gesammelte Erzählungen, 1971
• Mein Verschwinden in Providence. Neun neue Erzählungen, 1971
  Диана и свирачът на флейта, изд.: „Народна култура“, София (1988), прев. Венцеслав Константинов и др.
• Alte Peripherie. Ausgewählte Erzählungen. Aufbau, Berlin 1973
• Meistererzählungen, 1975
• Weltreise auf deutsche Art. Eine Geschichte, 1977
• Der Vater eines Mörders. Eine Schulgeschichte 1980 (Бащата на един убиец)

„Бащата на един убиец“ (1980)

• Flucht in Etrurien. Zwei Erzählungen und ein Bericht, 1981
• Sämtliche Erzählungen, 1983
• Weltreise auf deutsche Art. Gesammelte Erzählungen, 1985
• Erinnerte Gestalten. Frühe Erzählungen, 1986

Радиопиеси

• Von Ratten und Evangelisten, 1956
• Fahrerflucht, 1957; Buchausgabe 1958
• Der Tod des James Dean. Eine Funkmontage Mit Texten von John Dos Passos 1959; Buchausgabe 1960
• Der Albino, 1960
• In der Nacht der Giraffe, 1963
• Fahrerflucht. Hörspiele, 1965

Есеистика

• Deutsche Literatur in der Entscheidung. Ein Beitrag zur Analyse der literarischen Situation, 1948
• Die Blindheit des Kunstwerks und andere Aufsätze, 1965
• Giorgio Bassani oder vom Sinn des Erzählens, 1969
• Wie trivial ist der Trivialroman?, 1971
• Öffentlicher Brief an einen sowjetischen Schriftsteller, das Überholte betreffend. Reportagen und Aufsätze, 1977
• Ein neuer Scheiterhaufen für alte Ketzer. Kritiken und Rezensionen, 1979
• Es gibt kein fremdes Leid. Briefe und Essays zu Krieg und Frieden Mit Konstantin Simonow, 1981
• Arno Schmidt, Der Briefwechsel mit Alfred Andersch, 1985
• „...einmal wirklich leben“. Ein Tagebuch in Briefen an Hedwig Andersch 1943–1975, 1986

Пътеписи

• Wanderungen im Norden, 1962
• Aus einem römischen Winter. Reisebilder, 1966
• Hohe Breitengrade oder Nachrichten von der Grenze, 1969
• Norden, Süden, rechts und links. Von Reisen und Büchern 1951–1971, 1972
• Irische Impressionen, 1982

Сборници

• Bericht, Roman, Erzählungen, 1965
• Das Alfred-Andersch-Lesebuch, 1979
• Gesammelte Werke in 10 Bänden. Kommentierte Ausgabe, 2004

Награди и отличия

• 1958: „Награда на немската критика“
• 1967: „Награда Нели Закс“
• 1968: Charles-Veillon-Preis
• 1975: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Алфред Андерш
• Поезия и проза от Алфред Андерш Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов: Осъдени на свобода... и отговорност Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., „Народна култура“, 1988
• ((de)) Алфред Андерш в Die LYRIKwelt
• ((de)) Alfred Andersch Personensuche
• Произведения на Алфред Андерш в Моята библиотека