За други значения вижте Амазонка.

Амазонките (на старогръцки: Ἀμαζόνες; ед. ч: Ἀμαζών) според древногръцката митология са войнствено женско племе, присъстващо в редица легенди: в Троянския цикъл, в т. нар. Амазономахия и в някои други митове, свързани с герои (например за Херкулес и колана на Хиполита).

Ранена Амазонка, Капитолийски музей, Рим
Амазонка със скитски дрехи (ваза от ок. 420 пр.н.е.)
Мраморен саркофаг „Амазономахия“ (битката с амазонките), Археологически музей, Солун
Амазонка, Бруклински музей

Произход на името редактиране

Широко разпространеното вярване, че амазонките са отрязвали или изгаряли дясната си гърда, за да стрелят с лък по-добре вероятно тръгва от Етиопида. Според историка Юстин това произлиза от грешна етимология на името, извеждана от a-mazos (ἀ-μαζός), т.е. без гърда[1] (при все, че може да се преведе и като "с големи гърди"). Още повече няма намерени изображения, които да показват амазонките без гърда - винаги са изобразени и с двете си гърди, а дясната е просто покрита[2], поради което е възможно и името да идва от това, че само едната гърда е открита (без покривало).

Особености редактиране

Атрибутите, с които се изобразяват амазонките са:

Географско разположение редактиране

Възможно е да е имало различни групи амазонки или (поради легендарния характер на сведенията за тях), както да не са съществували реално, така и да са съществували, но поставянето им в различни области да се дължи на конкретните познания и представи за географията и историята в съответното време. Така в някои източници амазонките живеят по бреговете на Черно море. Различни историци ги поставят в северната част на Анатолия (Мала Азия) или в южната част на Скития, а други в Северна Африка, на запад от Либия[3]. В други случаи, те представяни по-скоро обитатели на Средна Европа, а впоследствие - и като обитатели на по-отдалечени места (например - по поречието на река Амазонка, в Южна Америка; кръстена на тях).

Описвани са като изолирани общности от жени-войни, които в определени моменти от годината или в подходящо време встъпват в сексуални връзки с чужденци или с местни жители и след раждането определят съдбата на потомството си, момчетата пращат при бащите им или ги убиват, а момичетата - възпитават в боен дух. Според някои историци амазонките отговарят на войнствените жени на скитите и сарматите[4] и в този случай всъщност живеят не толкова отделно от мъжете и във вражда с тях, а като част от местното войнство, понякога заемайки високи позиции или имащи свои полкове.

Mитове за амазонките редактиране

Много герои се срещат с амазонките - Белерофонт, Ахил, Херакъл и Тезей са най-известни от тях. Срещата на Херакъл с тях е свързана с 9-ия му подвиг (от прочутите Дванадесет подвизи на Херакъл) - да вземе и занесе на господаря си Евристей колана на Хиполита - царицата на амазонките.

Историята с Ахил и Пентезилея е особено известна - според нея (в "Илиада" на Омир) Ахил, се бие с амазонките, като съюзници на Троя и се твърди, че той се е влюбва в нея, докато я убива.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Justin, Historiae Phillippicae ex Trogo Pompeio, II, p. 4
  2. Natalie Haynes, The Amazons: Lives and Legends of Warrior Women Across the Ancient World by Adrienne Mayor, book review, The Independent,‎ 2014.
  3. Leonhard Schmitz, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Little, Brown and Company, 1867, p. 137–138.
  4. Musagora. Variantes sur la localisation des Amazones // Архивиран от оригинала на 2013-02-14. Посетен на 2023-01-18.

Литература редактиране

  • Adrienne Mayor, "The Amazons: Lives and Legends of Warrior Women across the Ancient World" (Princeton University Press, 2014)
  • D. von Bothmer, Amazons in Greek Art (1957)
  • F.G. Bergmann, Les Amazones dans l'histoire et dans la fable (1853)
  • Josine H. Blok (Peter Mason, tr.), The Early Amazons: Modern and Ancient Perspectives on a Persistent Myth (1995)
  • Dietrich von Bothmer, Amazons in Greek Art (Oxford University Press, 1957)
  • George Grote, History of Greece, pt. i, ch. 11.
  • Hinge, George. Herodot zur skythischen Sprache. Arimaspen, Amazonen und die Entdeckung des Schwarzen Meeres // Glotta 81. 2005. S. 86–115. (на немски)
  • A. Klugmann, Die Amazonen in der attischen Literatur und Kunst (1875)
  • H.L. Krause, Die Amazonensage (1893)
  • P. Lacour, Les Amazones (1901)
  • Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae, vol. I, s.v. Amazones.
  • Andreas David Mordtmann, Die Amazonen (Hanover, 1862)
  • Pauly-Wissowa, Amazones. Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 1754–1789.
  • W. H. Roscher, Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie
  • Theobaldo Miranda Santos, Lendas e mitos do Brasil (Companhia Editora Nacional, 1979)
  • W. Stricker, Die Amazonen in Sage und Geschichte (1868)

Външни препратки редактиране