Уикипедия

Амели Моресмо

Амели Симон Моресмо (на френски: Amélie Simone Mauresmo /ameli simɔn moʀɛsmo/) е професионална тенисистка от Франция. Тя е бивша номер 1 и в кариерата си печели две титли от Големия шлем.

Амели Моресмо
Amélie Mauresmo
Информация
Държава Франция
Родена
5 юли 1979 г. (44 г.)
Живее вЖенева, Швейцария
Височина / Тегло175 cm / 69 kg
Кариера
Професионална1993
Оттеглила се3 декември 2009
Пари от наградни фондове$13 541 766
Сингъл
Победи-загуби545–227
Титли от Големия шлем2
Титли от WTA Тур24
Други титли2
Най-висока позиция1 (13 септември 2004
общо 39 седмици
Двойки
Победи-загуби92–62
Титли от WTA Тур2
Други титли2
Най-висока позиция29 (26 юни 2006)
Отборно
Фед КъпФранция
(1998 – 1999
2001 – 2007)
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Атина 2004 – сингъл
Информацията е актуална към 13 август 2007
Амели Моресмо в Общомедия

Моресмо за пръв път стъпва на върха на 13 септември 2004, задържайки се там 5 седмици и става едва четиринадесетият номер 1 в женския тенис откакто е въведено компютърно изчисление на точките. Амели е известна с мощния си бекхенд с едната ръка (рядкост в съвременния женски тенис) и силна игра на мрежата. Тренира под ръководството на Луи Кортьо.

Кариера редактиране

Като малка наблюдава и е впечатлена от играта на Яник Ноа, с която той успява да спечели Ролан Гарос през 1983 г. Едва 4-годишна тя започна да се изявява на корта. 10 години по-късно Амели записва първото си участие в тенис турнир – в Марсилия ($10 000), където губи мача с 1 – 6, 6 – 1, 6 – 1 от 522-рата в света Андреа Нозали (Унгария), която по ирония на съдбата, макар победила бъдещата номер едно в света никога не успява да влезе в топ 200. През следващата година следват поредица от турнири, но Амели не записва добри класирания (винаги отпада в първия кръг на основната схема или в първия кръг на квалификациите); успех постига само във Фринтън на трева, където стига до полуфинал. През 1995 Моресмо прави крачка към амбицията си – дебют в турнир на WTA Тур, на Ролан Гарос, минава квалификациите с уайлд кард, но отпада в първия кръг след мач с Натали Будон-Форлан от Италия. В общо 11-те турнира, в които участва, успява да запише 14 победи и 10 загуби, а по време на сезона записва и първата си титла – ITF, Сен Рафаел ($10 000). Успява да спечели и още две титли – на двойки в Сен Рафаел и Ле Туке.

1996 е годината когато Амели успява да запише и първата си титла на турнир от Големия шлем – Ролан Гарос'96, макар и сред юношите. Иначе успява да запише първите си победи в основната схема на голям турнир – Ролан Гарос (отпада от Шулц-Макарти във втория кръг след 4 – 6, 7 – 5, 5 – 7 във втория кръг) и Розмален (не се справя с Майоли във втория кръг); отпада в квалификациите в Откритото първенство на Австралия и Париж. През следващите 12 месеца стига 2-рия кръг на Ролан Гарос (губи от Щефи Граф след 6:3 6:3). Отпада в първия кръг на два пъти, а в квалификациите – общо 9 (включително в Австралия и Великобритания). Печели още две титли на сингъл на турнири с по $50 000 награден фонд. На 22 декември стъпва на позиция номер 100 (с което прави дебюта си в стотицата), скоро след като е сред финалната четворка в Бад Гогинг, Германия.

През 1998 е първият сезон в стотицата, в който няма как да не отбележим първият финал на турнир от I категория – в Берлин Амели спасява мачбол в квалификациите (срещу Павлина Стоянова-Нола), след това се справя с номер 2 Линдзи Дейвънпорт и номер 3 Новотна по пътя си – първите победи на състезателки от топ 10, но губи в мача за титлата от Кончита Мартинес; чрез този турнир подобрява рекорда от 1983 година (в Токио, Бондер, номер 54 тогава) за преборване на 2 състезателки от топ 3 с най-ниско класиране в световната ранглиста (Амели е 65 тогава). В същото време е първият квалификант и четвъртата най-ниско класирана жена в ранглистата достигнала финал на турнир от I категория. Достига четвъртфиналите в Прага (отстранява деветата в света Натали Тозиа и постига трета победа над състезател от топ 10 за сезона); трети кръг в Австралия (загуба от Винъс Уилямс) и Ю Ес Оупън (отстранена от световната номер 1 Мартина Хингис след 3 сета). Седем пъти отпада във втория кръг, шест в първия, а в три други случая се проваля в квалификациите.

По пътя към десетката (1999 – 2002) редактиране

1999 е първата година, в която Амели Моресмо успява да се затвърди като част от световния елит и завършва във финалната десетица (на десетото място). Сътворява сензацята в Австралия – едва като номер 29 в света побеждава деветата Пати Шнидер във втория кръг и водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт на полуфинала след 4 – 6, 7 – 5, 7 – 5, но губи мача за титлата след два сета срещу втората най-добра тенисистка тогава Мартина Хингис (2 – 6, 3 – 6) и така става третата французойка, достигнала финал на турнир от Големия шлем в историята. Справя се отлично в Братислава, където грабва първата си титла след победа над Клайстърс на финала, достига до заключителните мачове и в закрития турнир в Париж (побеждава номер 1 в света Хингис, но не и Серена Уилямс след тайбрек в третия сет). Играе полуфинали в Рим и Линц, както и на четвъртфиналите в Ню Хевън (записва поредна победа над състезателка от топ 10 – Жули Халард-Деку) и в Токио. В САЩ) достига шестнайсетинафиналите, а в Ролан Гарос|Франция – едва втори кръг. Разтегнат глезен и попречва да участва и в най-големия турнир на тревни кортове Уимбълдън. Малко преди това, обаче, на 10 май Амели става част от „клуба на французойките в челната десетка“ (заедно с Пиърс и Тозиа) и така Франция е едва третата страна в историята, успяла да вкара трима свои състезателки в елитната десетка (след САЩ и Австралия). 2000-ната обаче Амели завършва като номер 16. До края на сезона обаче тя грабва втората в кариерата си титла на турнира в Сидни, като по пътя си се справя с Мери Пиърс (№5 в света), Мартина Хингис (№1) и Линдзи Дейвънпорт (№2) в последните си три мача от турнира. Така Амели е четвъртата тенисистка в историята, победила последователно 3 тенисистки от топ 5 на турнир, непринадлежащ от веригата на Големия шлем; пада и още един рекорд – французойката е най-нискокласираната в ранглистата тенисистка в историята (№9), победила в два последователни дни номер 1 и номер 2 в света от ноември 1975 г. (днес вече подобряван на два пъти – от десетата в света Моника Селеш в Сан Диего през 2001, а след това и от четиринайсетата Дженифър Каприати); в същото време е и единствената тенисистка в състояние да победи Линдзи Дейвънпорт през септември 1999 – април 2000. Остава втора в Бол (загуба от Писник) и Рим (побеждава номер 5 (Пиърс) и 10 (Санчес-Викарио в света по пътя към финала, който губи след битка с Моника Селеш). Отпда на полуфинала в Хановер (губи от Серена Уилямс след 6 – 7 в третия сет) и Москва (губи от Мартина Хингис). На най-големите турнири през годината не е особено убедителна – сред най-добрите шестнайсет е на Ролан Гарос, но губи във втория кръг на Откритото първенство на Австралия и още първите си мачове на Уимбълдън и Олимпиадата в Сидни. На двойки печели първата си титла в Линц, а по-рано през сезона контузии в гърба я изкарват извън корта за седем седмици и така е принудена да загуби шанс за втора победа в основната схема на Индиън Уелс, а по-късно болки в глезена я принуждават да пропусне Ю Ес Оупън, но и Шампионата на WTA Тур поради проблеми с крака. В Рим Амели показва голямото си сърце и дарява своята награда от полуфинала на двойки ($6,750) италиански деца, пострадали от автомобилни катастрофи.

Следва още едно класиране в елитната десетка в края на сезона през 2001 г. след 4 спечелени трофея и поредица от 16 победи и титли в Париж (побеждава номер 8 Курникова), Ница и Амелия Айлънд (побеждава десетата в света Кьотцер на финала); след това се завръща в топ 10 като номер 9 и изпреварва Мери Пиърс – така за първи път в кариерата си е първата ракета на френския женски тенис. На клей губи четвъртфинала в Чарлстън от Хингис, но се реваншира на феновете си в турнирната седмица в Берлин – по пътя към титлата „взема скалповете“ на Кьотцер (№8), Хингис (№1) и Каприати (№4) в последните си 3 мача към короната, всеки от тях в 3 сета; остава с „италианското сребро“ в Рим (за втора поредна седмица побеждава номер 1 в света Мартина Хингис на полуфинала, едва третият играч в историята постигал това след Линдзи Дейвънпорт през 1999 и Моника Селеш през 2001, непреодолима се оказва Йелена Докич. Играе на полуфиналите в Сидни и четвъртфинали в Ню Хевън и Филдерщат. За първи път влиза в челната петица на 19 февруари и баланс от 25 – 1 (победи-загуби) между 5 февруари и 20 май. Губи в четвъртфинала на Ю Ес Оупън, четвъртия кръг на Откритото първенство на Австралия, третия на Уимбълдън и едва първия на Ролан Гарос. Преумората и пречи да играе в Бол, Ийстбърн и Цюрих, както и да се представи на ниво в последния за сезона турнир – Шампионата на WTA Тур, на който отпада още в началната фаза след загуба от сънародничката си Сандрин Тесту.12 месеца по-късно обаче Амели така и няма да се включи в надпреварата, но не защото не е завоювала дори по-добри позиции (завършва като номер 4 в сравнение с 6-ото място през 2001), а поради проблеми с възпалено дясно коляно. Успява да спечели титлите в Дубай (побеждава шестата в света Моника Селеш и Монреал (№3 Каприати на финала). През сезона достига до 6 полуфинала, сред които и тези в Лондон (прегазва номер 3 Дженифър Каприати на четвъртфинала, но не и Серена Уилямс в следващия си мач) и Ню Йорк (№7 Ким Клайстърс и №3 Дженифър Каприати са извън битката след мачовете си с Амели, но непреодолима се оказва другата сестра Уилямс – Винъс – четвъртата в историята поставена извън топ 4, постигнала това след Каприати (1991), Стоув (1977) и Розмари Касалс (1969). На само мач от финала остава в Париж, Антверпен, Москва и Филдерщат (губи от бъдещия шампион Клайстърс след като не реализира мачбола си при 5 – 3 в третия сет); шест четвъртфинала, включително Откритото първенство на Австралия и четвъртия кръг на Ролан Гарос. Равносметките показват, че за първи път в кариерата си преминава границата от $1,000,000 в рамките на един сезон.

През петицата до върха (2003 – 2005) редактиране

За първи път едва през 2003 г. Амели успява да завърши годината сред петте най-елитни тенисистки в света. Успехите я съпътстват през целия сезон, като едва 3 пъти от общо 17 турнирни участия се проваля по пътя си към четвърфиналите. Титли от Варшава, заслужена след успех над №10 Докич на полуфинала и отказване на третата в света Уилямс поради проблеми с корема, и Филаделфия (справя се с №9 Мискина). Таблицата долу показва и четири неуспешни финала, сред които този в Рим (по пътя си отстранява №7 Дженифър Каприати и №1 Серена Уилямс), Москва (победа над №8 Елена Дементиева) и Шампионата на WTA Тур (2 победи и една загуба в груповата фаза; побеждава №9 Елена Дементиева, №2 Жустин Енен-Арден на полуфинала, но не и водачката в ранглистата Ким Клайстърс на финала). Губи три полуфинала и пет четвъртфинала, сред които са и четвъртфиналите на Ролан Гарос (за първи път при деветото си участие там) и Ю Ес Оупън;остава единственият играч през 2003, който успява да победи и двете сестри Уилямс. В същото време не губи нито един от осемте си мача с фланелката на Франция на Фед Къп и повежда французойките към втора титла. Но успехите са на висока цена – започва сезона едва през февруари след тежка контузия, а по-късно здравословните проблеми ѝ пречат да се включи в Уимбълдън. Но едва ли в дългите дни извън корта е предполагала какви успехи ще я сполетят през следващата година – 5 титли, но и достигане до заветното първо място, първата (и единствена) французойка, стъпвала на върха на световния женски тенис. Изключително успешно представяне на турнирите на клей – печели последователно турнирите от първа категория в Берлин (побеждава Дженифър Каприати на полуфинала и вдига високо титлата след като другата финалистка Винъс Уилямс се отказва поради проблеми с глезена още преди мача да е започнал) и Рим (отново побеждава Каприати на дългия цели 2 часа и 30 минути финал с резултатт 3 – 6,6 – 3,7 – 6; успява да спаси мачбол при 5 – 4 в третия сет) и така става третата тенисистка в историята спечелил титлите от Берлин и Рим в една и съща година (след Щефи Граф през 1987 и Моника Селеш през 1990). В Монреал по-късно през сезона прекършва съпротивата на Лиховцева на финала и взима третата си титла от първа категория, а след Ю Ес Оупън на 13 септември Амели става четиринайсетата жена в историята изкачила върха на световния женски тенис, като задържа короната за 5 седмици преди Линдзи Дейвънпорт да си я вземе обратно на 18 октомври. В края на годината печели и титлите в Линц и Филаделфия (справя се с Винъс Уилямс и Вера Звонарьова по пътя към финала). Финалистка на 3 турнира, сред които и този в Амелия Айлънд – на полуфинала побеждава номер 1 в света Жустин Енен-Арден с 6 – 7(4), 7 – 5, 6 – 3 като спасява мачбол при 5 – 4 във втория сет; в крайна сметка губи от Дейвънпорт. Полуфинали в Ийстбърн, Уимбълдън (губи от Серена Уилямс след 6 – 7(4), 7 – 5, 6 – 4 след като е повела с 4 – 1 във втория сет) и Шампионата на WTA Тур (не губи нито сет в груповата фаза и дори побеждава бъдещата шампионка Шарапова; все пак не се справя със Серена Уилямс – 4 – 6, 7 – 6(2), 6 – 4 след като е повела с 3 – 1 във втория сет; щеше да завърши годината като номер 1 в световния тенис ако бе спечелила титлата). На четири пъти играе четвъртфинал, три от които на турнири от Големия шлем (проблемите с разтежение по време на мача с Молик в четвъртия кръг не ѝ пречат да завърши мача в своя полза, но не ѝ дават да продължи напред и вместо нея на полуфинала продължава Фабиола Зулуага). Постига най-много победи през сезона – 63 (колкото има и Линдзи Дейвънпорт) макар да пропуска цели 7 от предварително заплануваните турнири, сред които тези в Индиън Уелс, Чарлстън и Москва.

През 2005 Амели отново е част от „голямата петица“; през сезона грабва 4 титли, сред които е и първата ѝ титла от Шампионата на WTA Тур, за който се класира за седми пореден път (макар да пропуска тези през 2000 и 2002 поради контузии) и достига трети пореден полуфинал или по-добре с резултат в груповата фаза 2 – 1 (справя се с №2 Клайстърс и №7 Дементиева, но не взима повече от сет срещу №5 Пиърс; след това побеждава защитаващата титлата си №3 в света Мария Шарапова със 7 – 6(1), 6 – 3 на полуфинала и се реваншира за загубата си срещу Мери Пиърс след 5 – 7, 7 – 6(3), 6 – 4 във финал, продължил 3 часа и 6 минути – вторият най-дълъг в историята на Шампионатите, по-кратък само от пет-сетовия трилър Селеш – Сабатини през 1990; в същото време това е и първият изцяло френски финал в историята на турнира. Сред останалите три титли са и тази в Антверпен, където, макар в крайна сметка да успвява да победи Винъс Уилямс с 4 – 6, 7 – 5, 6 – 4 на финала, преди това допуска да бъде поведена с 5 – 3 във втория сет и 4 – 2 в третия) и шестата в кариерата ѝ на турнир от I категория – в Рим. На три пъти губи финал, а в други четири турнира остава на крачка от финала – в Доха (губи от Алиша Молик; би могла да се завърне на върха, ако бе спечелила двубоя), Маями, Уимбълдън и Торонто, на три пъти губи четвъртфинали, включително в Мелбърн, Берлин и Ню Йорк, а на други 5 от общо 19 участия остава на крачка от заветната осмица, включително на Ролан Гарос, където губи от бъдещата звезда на женския тенис Ана Иванович в три сета. Прекарва целият сезон в челните четири позиции и достига първия си голям финал на двойки в Уимбълдън. Като част от представителния тим на Франция за Фед Къп губи мача си на сингъл срещу №8 Дементиева в три сета и този на двойки с Пиърс срещу Дементиева/Сафина.

Годината на Амели (2006) редактиране

2006 е най-добрата година в кариерата на Амели, печели първите си два турнира от Големия шлем и задържа първата позиция в ръцете си през по-голямата част от годината; седем години след като достига до първия си голям финал (1999), тя отново е там – като трета в схемата, побеждава №2 в турнира Ким Клайстърс на полуфинала (отказване поради проблеми в областта на глезена на десния крак), а след това и Жустин Енен-Арден на финала след 6 – 1, 2 – 0 и отказване на белгийката поради болки в корема. След 28 януари 26-годишната французойка се вписва в историята на тениса като второто най-дълго чакане до голяма титла – печели първия си Голям шлем след цели 32 участия. Печели също и трофея в Уимбълдън (справя се с шампионката от 2004 Шарапова на полуфинала и Жустин Енен-Арден на финала) – първата френска шампионка в историята на Уимбълдън, откакто турнирът е в този си формат, и първата французойка с титлата на турнира от близо 90 години насам. Печели още две титли на турнири от втора категория – в Париж (закрит) (като топпоставена, спасява мачбол в полуфинала срещу Татяна Головен) и в Антверпен. Губи три финала – в Доха (побеждава Хингис на полуфинала), в Пекин (прекъсва серията от 9 поредни победи за Линдзи Дейвънпорт – първата от януари 2000 на турнира в Сидни; на четвъртфинала и се справя с Йелена Янкович при 7 – 6 в третия сет) и Шампионата на WTA Тур (губи от Петрова, но не и от Хингис и Енен-Арден; побеждава Ким Клайстърс на полуфинала, но търпи поражение от Жустин Енен-Арден на финала, едва 2 дни след като е демонстрирала способностите си над белгийката в груповата фаза). На три пъти губи полуфинали – Маями (губи от Кузнецова), Берлин (справя се с Хингис на четвъртфинала, но търпи поражение от Енен-Арден) и Ю Ес Оупън (побеждава Серена Уилямс на 1/16-финала, но губи от третата поставена и бъдеща шампионка Шарапова в три сета – 0 – 6, 6 – 4, 0 – 6 и така за първи път в историята на Откритата Ера полуфиналистка губи два сета на нула). Четири пъти играе четвъртфинал – Дубай (губи от Кузнецова след 7 – 6(11), 6 – 4, след като изпуска 3 сетбола скоро след като е повела с 3 – 0 в тайбрека; прекъсва серията си от 16 поредни победи, започнала в Мелбърн), Ню Хевън, Москва (губи от Никол Вайдишова след 6 – 1, 7 – 5, 7 – 6(3) след като е повела с 5 – 2 във втория сет и не реализира цели 3 мачбола) и Цюрих (отказва се преди началото на мача срещу Хантухова). Започва сезона като номер 3, изкачва се до номер 2 на 30 януари (след Откритото първенство на Австралия) и на 20 март става номер 1, оставайки там 34 седмици, губи я след като не успява да защити титлата си от Шампионата на WTA Тур; изместена е от Жустин Енен-Арден и Мария Шарапова и завършва като едва трета в света. Печели втората си титла на двойки със Светлана Кузнецова в Ийстбърн. Става и най-бързо спечелилата $1,000,000 от наградни фондове тенисистка в историята след полуфинала в Антверпен и подобрява рекорда на Жустин Енен от 2004 с цял месец. Във Фед Къп Франция губи с 4 – 1 от Италия (побеждава Флавия Пенета, но търпи поражение от Франческа Скиавоне.

Не чак дотам добре... (2007) редактиране

През сезон 2007 Амели се представя на приливи и отливи – справя се отлично с европейските турнири на закрито – първо стига полуфинал в Париж (закрит) (№2 в схемата и защитаващ титлата си шампион; губи от №4 в турнира и бъдещ шампион Надя Петрова след 5 – 7, 6 – 4, 7 – 6(7), след като е водела с 4 – 1 в третия сет и изпуска мачбол в тайбрека), а след това печели и първата си титла (единствена) за годината в Антверпен. Достига още два финала – в Дубай и Ийстбърн (7 – 5, 6 – 7(4), 7 – 6(2) след като е повела 4 – 1 и два мачбола в третия сет) – и двата загубени от №1 в света Жустин Енен и поправя статистиката на титли-финали на 24 – 22. В същото време се представя колебливо в началото на годината – губи четвъртфинала в Сидни и 1/16-финала в Мелбърн (защитава титлата си като №2 в схемата; губи от [[Луцие Шафаржова след 6 – 4, 6 – 3 след като води с 6 – 4 в първия сет). Големите очаквания не остават оправдани след ранните загуби в Берлин (№2 в турнира, губи от Вакуленко в три сета) и Рим (№1 в схемата, губи от Стосър след 7 – 6 в третия сет, не успяла да реализира нито един от двата си мачбола и да използва преднината си от 4 – 1 в третия сет). В Ролан Гарос|Франция отпада след мача си с Шафаржова в третия кръг, а в Лондон непреодолима се оказва друга чехкиня – Никол Вайдишова. След края на турнира Амели изпада до номер 6 в световната ранглиста – за първи път извън челната петица от ноември 2003. Пропуска турнирите в Торонто и Ню Йорк с цел успешно възстановяване от операция на апандицита.

Представяне на турнири от Големия шлем редактиране

Макар Моресмо да е сред най-добрите играчи на WTA Тур през последните няколко години, тя не успява да спечели турнир от Големия шлем до 2006 г. Талантът ѝ никога не е бил поставян под въпрос, но Моресмо често бе критикувана за не особено стабилна психика, която не позволява нервите ѝ да издържат на турнири от подобен ранг. Така, например, в два последователни шампионата (2004 и 2005) тя губи полуфиналните си срещу съответно срещу Серена Уилямс и Линдзи Дейвънпорт след като преди това е водела в резултата с удобна преднина. Допреди титлата ѝ от Откритото първенство на Австралия през 2006, Моресмо често е смятана за „най-великата тенисистка в историята на женския тенис, която никога не е печелила турнир от Големия шлем“. След като грабва и титлата от Уимбълдън, тя често се шегува „Не искам вече никой да говори за нервите ми повече.“ На Откритото първенство на Австралия през 2007 тя е защитаващия титлата си шампион. Въпреки това, тя губи от чешката тийнейджърка Луцие Шафаржова в четвъртия кръг. На следващия Голям шлем, Ролан Гарос, тя отново губи от Шафаржова, този път в третия кръг. На Уимбълдън губи от друга млада чехкиня – Никол Вайдишова – в четвъртия кръг. На Ю Ес Оупън не записва участие.

Моресмо е сред съвсем малкото тенис-играчи, тенисисти и тенисистки, които са достигали първата позиция без да се спечелили преди това Голям шлем. Друг пример за такъв играч е белгийката Ким Клейстерс, която се изкачва до върха през 2003, далеч преди да спечели първата си титла от Голям шлем на Ю Ес Оупън '05; Иван Лендъл, първият който достига до номер 1 през 1983, доста преди да спечели която и да е от осемте си титли от Големия шлем, чилиецът Марсело Риос, бивш водач в световната ранглиста при мъжете от 1998, който така и не успява да грабне голям трофей в кариерата си.

Финали на WTA турнирите редактиране

легенда
Голям шлем (2)
Шампионат на WTA Тур (1)
I категория (6)
II категория (14)
III категория (0)
IV-V категория (1)

Титли на сингъл (24) редактиране

титла № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 18 октомври, 1999   Братислава, Словакия твърда   Ким Клайстърс 6 – 3, 6 – 3
2. 11 януари, 2000   Сидни, Австралия твърда   Линдзи Дейвънпорт 7 – 6(2), 6 – 4
3. 5 февруари, 2001   Париж, Франция килим (закрит)   Анке Хубер 7 – 6(2), 6 – 1
4. 12 февруари, 2001   Ница, Франция килим   Магдалена Малеева 6 – 2, 6 – 0
5. 9 април, 2001   Амелия Айлънд, САЩ клей (открит)   Аманда Кьотцер 6 – 4, 7 – 5
6. 7 май, 2001   Берлин, Германия клей (открит)   Дженифър Каприати 6 – 4, 2 – 6, 6 – 3
7. 18 февруари, 2002   Дубай твърда (закрит)   Сандрин Тестю 6 – 4, 7 – 6(3)
8. 12 август, 2002   Монреал, Канада твърда   Дженифър Каприати 6 – 4, 6 – 1
9. 28 април, 2003   Варшава, Полша клей   Винъс Уилямс 6 – 7(6), 6 – 0, 3 – 0 (и отказване на Уилямс)
10. 27 октомври, 2003   Филаделфия, САЩ твърда   Анастасия Мискина 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2
11. 3 май, 2004   Берлин, Германия клей   Винъс Уилямс отказване на Уилямс
12. 10 май, 2004   Рим, Италия клей (открит)   Дженифър Каприати 3 – 6, 6 – 3, 7 – 6(6)
13. 2 август, 2004   Монреал, Канада твърда   Елена Лиховцева 6 – 1, 6 – 0
14. 18 октомври, 2004   Линц, Австрия твърда (закрит)   Елена Бовина 6 – 2, 6 – 0
15. 25 октомври, 2004   Филаделфия, САЩ твърда   Вера Звонарьова 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2
16. 14 февруари, 2005   Антверпен, Белгия килим (закрит)   Винъс Уилямс 4 – 6, 7 – 5, 6 – 4
17. 9 май, 2005   Рим, Италия клей (открит)   Пати Шнидер 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4
18. 31 октомври, 2005   Филаделфия, САЩ твърда   Елена Дементиева 7 – 5, 2 – 6, 7 – 5
19. 13 ноември, 2005   Лос Анджелис, САЩ твърда (открит)   Мери Пиърс 5 – 7, 7 – 6(3), 6 – 4
20. 28 януари, 2006   Открито първенство на Австралия, Австралия твърда (открит)   Жустин Енен-Арден 6 – 1, 2 – 0 и отказване на Енен-Арден
21. 12 февруари, 2006   Париж, Франция килим (закрит)   Мери Пиърс 6 – 1, 7 – 6(2)
22. 19 февруари, 2006   Антверпен, Белгия килим (закрит)   Ким Клайстърс 3 – 6, 6 – 3, 6 – 3
23. 8 юли, 2006   Уимбълдън, Лондон, Великобритания трева   Жустин Енен-Арден 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4
24. 18 февруари, 2007   Антверпен, Белгия килим   Ким Клайстърс 6 – 4, 7 – 6(4)

Титли на двойки (2) редактиране

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 16 октомври, 2000   Линц, Австрия твърд (закрит)   Чанда Рубин   Ай Сугияма
  Натали Тозиа 		6 – 4, 6 – 4
2. 16 юли, 2006   Ийстбърн, Англия трева   Светлана Кузнецова   Лизел Хубер
  Мартина Навратилова 		6 – 2, 6 – 4

Загубени финали на сингъл (24) редактиране

финал № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 17 май, 1998   Берлин, Германия клей (открит)   Кончита Мартинес 4 – 6, 4 – 6
2. 31 януари, 1999   Открито първенство на Австралия, Австралия твърда (открит)   Мартина Хингис 2 – 6, 3 – 6
3. 28 февруари, 1999   Париж, Франция килим (закрит)   Серена Уилямс 2 – 6, 6 – 3, 6 – 7 (4)
4. 7 май, 2000   Бол, Хърватия клей (открит)   Тина Писник 6 – 7(4), 6 – 7 (2)
5. 21 май, 2000   Рим, Италия клей (открит)   Моника Селеш 2 – 6, 6 – 7(4)
6. 20 май, 2001   Рим, Италия клей (открит)   Йелена Докич 6 – 7 (3), 1 – 6
7. 9 февруари, 2003   Париж, Франция килим (закрит)   Серина Уилямс 2 – 6, 3 – 6
8. 12 август, 2003   Рим, Италия клей (открит)   Ким Клайстърс 6 – 3, 7 – 6(3), 0 – 6
9. 5 октомври, 2003   Москва, Русия килим (закрит)   Анастасия Мискина 2 – 6, 4 – 6
10. 10 ноември, 2003   Шампионат на WTA Тур, САЩ твърда (открит)   Ким Клайстърс 2 – 6, 0 – 6
11. 17 януари, 2004   Сидни, Австралия твърда (открит)   Жустин Енен-Арден 4 – 6, 4 – 6
12. 11 април, 2004   Амелия Айлънд, САЩ клей (открит)   Линдзи Дейвънпорт 4 – 6, 4 – 6
13. 2 август, 2004   Олимпиада, Гърция твърда (открит)   Жустин Енен-Арден 3 – 6, 3 – 6
14. 10 октомври, 2004   Филдерщат, Германия твърда (закрит)   Линдзи Дейвънпорт 2 – 6 и отказване на Моресмо
15. 13 февруари, 2004   Париж, Франция килим (закрит)   Динара Сафина 4 – 6, 6 – 2, 3 – 6
16. 27 август, 2004   Ню Хевън, САЩ килим (закрит)   Линдзи Дейвънпорт 4 – 6, 4 – 6
17. 4 март, 2006   Доха, Катар твърда (открит)   Надя Петрова 3 – 6, 5 – 7
18. 24 септември, 2006   Пекин, Китай твърда   Светлана Кузнецова 4 – 6, 0 – 6
19. 13 ноември, 2006   Шампионат на WTA Тур, Испания твърда (закрит)   Жустин Енен-Арден 5 – 7, 7 – 6(3), 6 – 4
20. 24 февруари, 2007   Дубай, Обединени арабски емирства твърда (открит)   Жустин Енен-Арден 4 – 6, 5 – 7
21. 26 май, 2006   Страсбург, Франция клей (открит)   Анабел Медина-Гаригес 4 – 6, 6 – 4, 4 – 6
23. 8 юли, 2006   Ийстбърн, Великобритания трева (открит)   Жустин Енен 5 – 7, 7 – 6(4), 7 – 6(2)

Загубени финали на двойки (2) редактиране

финал № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 3 юли, 2005   Уимбълдън, Великобритания трева (открит)   Светлана Кузнецова   Лизел Хубер
  Кара Блек 		6 – 2, 6 – 4

Представяне на турнирите на сингъл през годините редактиране

За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Купа Кремъл'07, което приключи на 9 септември 2007.

Турнир 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 СО през
цялата кариерата		 Победи-загуби през
цялата кариера
Открито първенство на Австралия НУ НУ НУ 3К Ф 2К 4К ЧФ НУ ЧФ ЧФ Т 4К 1 / 9 34 – 8
Ролан Гарос 1К 2К 2К 1К 2К 4К 1К 4К ЧФ ЧФ 3К 4К 3К 0 / 13 24 – 13
Уимбълдън НУ НУ НУ 2К НУ 1К 3К ПФ НУ ПФ ПФ Т 4К 1 / 8 28 – 7
Ю Ес Оупън НУ НУ НУ 3К 4К НУ ЧФ ПФ ЧФ ЧФ ЧФ ПФ НУ 0 / 8 31 – 8
Титли от Големия шлем 0 / 1 0 / 1 0 / 1 0 / 4 0 / 3 0 / 3 0 / 4 0 / 4 0 / 2 0 / 4 0 / 4 2 / 4 0 / 3 2 / 38 -
Победи-загуби на Големия шлем 0 – 1 1 – 1 1 – 1 5 – 4 10 – 3 4 – 3 9 – 4 17 – 4 8 – 2 17 – 4 15 – 4 22 – 2 8 – 3 - 117 – 36
Шампионат на WTA Тур НУ НУ НУ НУ 4К НУ 4К НУ Ф ПФ Т Ф 1 / 6 12 – 9
Токио НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ 0 / 0 0 – 0
Индиън Уелс НУ НУ НУ НУ НУ 2К НУ НУ ЧФ НУ 3К НУ НУ 0 / 3 4 – 2
Маями НУ НУ НУ 2К 3К НУ НУ НУ 4К НУ ПФ ПФ НУ 0 / 5 12 – 5
Чарлстън НУ НУ ГК 1К 2К НУ ЧФ 2К НУ НУ НУ НУ НУ 0 / 5 4 – 5
Берлин НУ НУ НУ Ф 3К 2К Т чф ПФ Т ЧФ ПФ 3К 2 / 10 30 – 7
Рим НУ НУ НУ ГК ПФ Ф Ф ЧФ Ф Т Т НУ 2R 2 / 9 29 – 7
Сан Диего1 НУ НУ НУ НУ 1К НУ НУ НУ НУ 2К НУ НУ НУ 0 / 2 0 – 2
Монреал/Торонто НУ НУ НУ 1К НУ НУ 3К Т ЧФ Т ПФ НУ НУ 2 / 6 16 – 4
Москва НУ НУ НУ НУ НУ ПФ 2К ПФ Ф НУ 2К ЧФ 1К 0 / 7 9 – 7
Цюрих НУ НУ НУ 2К НУ НУ НУ НУ 2К НУ 2К ЧФ 0 / 4 2 – 3
Брой турнири, в които участва 1 4 15 21 16 14 16 17 17 17 19 17 11 - 185
Достигнати финали 0 0 0 1 3 3 5 2 6 9 7 7 3 - 46
Спечелени титли 0 0 0 0 1 1 4 2 2 5 4 4 1 - 24
Победи-загуби на твърди кортове 0 – 0 1 – 1 5 – 3 16 – 8 21 – 8 5 – 4 15 – 6 25 – 5 23 – 10 34 – 6 32 – 10 24 – 7 8 – 6 - 208 – 71
Победи-загуби на клей 3 – 1 1 – 1 5 – 7 12 – 7 7 – 4 13 – 4 15 – 3 7 – 4 15 – 3 18 – 3 9 – 2 6 – 2 6 – 4 - 117 – 45
Победи-загуби на тревни кортове 0 – 0 1 – 1 2 – 2 1 – 2 0 – 0 0 – 1 2 – 1 7 – 2 1 – 1 7 – 2 5 – 2 7 – 1 6 – 2 - 39 – 17
Победи-загуби на килим 0 – 0 0 – 1 5 – 3 2 – 4 6 – 3 6 – 4 10 – 1 6 – 3 6 – 2 0 – 0 7 – 2 13 – 3 6 – 2 - 67 – 27
Общо победи-загуби 3 – 1 3 – 4 17 – 15 31 – 21 34 – 15 24 – 13 42 – 11 45 – 14 45 – 16 59 – 11 53 – 16 50 – 13 27 – 13 - 431 – 1602
Класиране в края на сезона 290 159 109 29 10 16 9 6 4 2 3 3 - -
  • НУ = не участва в турнира
  • Т = титла
  • Ф = финал
  • ПФ = полуфинал
  • ЧФ = четвъртфинал
  • 1К,2К,3К... = съответния кръг от надпреварата
  • – = неясна все още информация поради продължаваща активна кариера
  • СО = равносметка между броя на спечелените турнири и общо участията
  • ГК = губи в квалификациите за турнира
  • 1 Турнирът в Сан Диего придобива статут на I категория през 2004.
  • 2 Ако включим и участията от турнирите на ITF (Твърда настилка: 9 – 12; Клей: 7 – 6; Трева: 8 – 2; Килим: 5 – 4) и Фед къп (23 – 5), общият баланс победи-загуби става 483 – 189.

Награди и почести редактиране

  • „Почетен легион“ – френски орден, връчен лично от бившия френски президент Жак Ширак през март 2007;
  • „Играч на годината“, връчена в Маями през март 2007 за постиженията в областта на тениса през 2006 година;
  • „Пробив в световния спорт“ на наградите Laureus за постижения в областта на спорта, през април 2007;
  • от 14 юни 2004 е официален посланик на Мира (благотворителна кауза на WTA Тур и Уърпул Европа;
  • Sanex's Prix du Public, връчена по време на Ролан Гарос 2003 след обществено гласуване;
  • восъчна статуя, копие на истинската Амели в намален наполовина ръст, в Гревинския восъчен музей в Париж, официално открита на 28 май 2003;
  • част от Съвета на играчите на WTA Тур през 2002 година;
  • шампион от Ролан Гарос и Уимбълдън през 1996 при девойките, както и световен шампион от 1996 на Международната тенис федерация.

Блиц редактиране

  • ...името на майка ѝ е Франсоаз, а това на вече покойният ѝ баща (умира на 12 март 2004) – Франсис...
  • ...по-големият ѝ брат, Фабиен, е инженер по професия – също като баща си...
  • ...казва, че е решила да се занимава с тенис когато е била на 4, гледайки по телевизията печелещия Ролан Гарос Яник Ноа през 1983...

...затова е особено поласкана когато именно той отправя към нея покана да се присъедини към френския отбор за Фед къп през 1998...

  • ...обожава скоростното спускане със ски, ездата, сърфирането и музиката на Дайдо...
  • ...вече пета година се грижи за златния си ретрийвър София...
  • ...услажда ѝ се червеното вино дотолкова, че притежава собствена изба в дома си в Женева...
  • ...казва, че най-сладкият момент в кариерата ѝ е осъществяването на мечтата да е първият френски тенис-играч, покорил върха на световната ранглиста през септември 2004...

Приходи от наградни фондове редактиране

Година Титли от
Голям шлем		 Титли от
WTA Тур		 Общо титли Приходи ($) Класиране
в класацията
1998 0 0 0 187,084 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 39 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
1999 0 1 1 582,468 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 13 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2000 0 1 1 365,074 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 24 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2001 0 4 4 867,702 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 11 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2002 0 2 2 1,073,807 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 9 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2003 0 2 2 1,632,909 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 5 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2004 0 5 5 1,964,070 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 6 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2005 0 4 4 2,843,708 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 2 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.
2006 2 2 4 3,469,727 Архив на оригинала от 2018-01-10 в Wayback Machine. 2 Архив на оригинала от 2018-01-10 в Wayback Machine.
2007
В цялата
кариера 		2 21 23 13,453,690 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine. 11 Архив на оригинала от 2018-12-15 в Wayback Machine.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амели_Моресмо&oldid=12003903“.