Анатолий Зографски
Анатолий Зографски (Жунгуловски) е български възрожденски духовник от Македония.[1][2]
| Анатолий Зографски | |
| български духовник | |
| Роден |
около 1765 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Според Атанас Шопов, който черпи сведения от игумена на Зографския манастир Натанаил, и според надпис на гърба на запазен в Зограф негов портрет, Анатолий Зографски е роден е в дебърското село Лазарополе, тогава в Османската империя, в Жунгуловския род.[3] Според Ефтим Георгиев Кокалевски от Лазарополе, Анатолий е родом от съседното на Лазарополе Могорче около 1765 година. Баща му умира млад в бедност около 1770 година и вдовицата му с пет-шестгодишния им син обикаля мияшките села по просия и се жени за овдовелия заможен жител на Лазарополе Тодор Велев, който осиновява Анатолий. След 6 години майка му остава втори път вдовица, но тъй като наследява пари, изпраща детето си да учи в Бигорския манастир. След 5 години, тоест около 1775 година, умира и майка му, Анатолий продава имотите си и се замонашва в Кичевския манастир. Там продължва образованието си още 6 години и става архидякон.[2]
Мести се в Зограф, където става архимандрит.[3] В началото на XIX век положението на българите в Дебърско става нетърпимо вследствие на безнаказаните албански золуми и в 1805 година кехаята от Галичник Томо Томовски заминава за столицата да търси намеса на властите, а в Зограф пристига Гюрчин Кокалевски, за да моли Анатолий да се обърне към руските власти и благодарение на постъпките му Бигорският манастир е спасен.[4]
През 1818 година е изпратен в Русия със задача да върне разположения в Бесарабия Каприянски манастир под управлението на Зограф. Остава в Санкт Петербург до 1838 година, печели благоразположението на царското семейство и става възпитател в двореца. Удостоен е с ордени „Св. княз Владимир“ (3-та степен) и „Св. Анна“ (2-ра степен). Назначен е за наставник при църквата на руското посолство в Атина. Заема тази длъжност до 1844 година.[5] Анатолий поддържа връзки с Биторския и Кичевския манастир и от Русия. В 1830 година изпраща майстор от Света гора, който да ръководи строежа на църквата „Свети Георги“ в Лазарополе.[4]
След това се завръща в Зограф, където умира на 22 юни 1848 година.[3]
Анатолий Зографски е прадядо на Теофил Аврамов.[6]
Литература редактиране
- Шопов, А., Светли личности из Възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550 – 563, 625 – 640
- Дракул, С. Архимандрит Анатолиј Зографски. Скопје, 1988
Бележки редактиране
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 2.
- ↑ а б Свѣтли личности и възраждането на Дебърско // Дебърски гласъ (5). 15 мартъ 1943. с. 11.
- ↑ а б в Μερτζιμέκης, Ν. Περί των σχέσεων της αθωνικής Μονής Ζωγράφου μετά της Ρωσίας των τσάρων, 16ος – 19ος αι. – В: „България, земя на блажени...“: In memoriam Professoris Iordani Andreevi (отг. ред. Иван Лазаров). Велико Търново, 2010. σ. 553.
- ↑ а б Свѣтли личности и възраждането на Дебърско // Дебърски гласъ (5). 15 мартъ 1943. с. 12.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
- ↑ Архимандрит аџи Теофил Аврамов Жунгулоски (1838 – 1884) // Лазарополе. Посетен на 16 декември 2013 г.