Анна Уинтур (на английски: Anna Wintour) е главен редактор на американското списание „Вог“, която позиция заема от 1988 година. Със своята късо подстригана коса и слънчевите си очила, Уинтур се е превърнала в институция в света на модата. Със своя строг поглед към модните тенденции, тя е успяла да си спечели прозвището „Ядрената Уинтур“ (игра на думи с „nuclear winter“, „ядрена зима“).

Ана Уинтур
Anna Wintour
главен редактор на американското списание Vogue
Родена
3 ноември 1949 г. (74 г.)
Учила вОксфордски университет
Колумбийски университет
ПартияДемократическа партия
Активен периодот 1975 г.
Работила въвВог
Ню Йорк
Harrods
Семейство
ПартньорПиърз Пол Рийд
Бил Наи
Подпис
Уебсайт
Ана Уинтур в Общомедия

Биография редактиране

Родена е на 3 ноември 1949 г. в Лондон, в семейството на професора по право Чарлз Уинтур (1917 – 1999), който е главен редактор на „Ивнинг стандарт“. Тя е най-голямата дъщеря в семейството и е кръстена на прабаба си Анна. Има четири братя и сестри. Брат ѝ Джералд е починал при пътен инцидент още като дете. По-малкият ѝ брат, Патрик, също е журналист, който е политически редактор на „Гардиън“. Джеймс и Нора Уинтур са работили в Лондонската публичната администрация, а също и в международни неправителствени организации.

Анна започва да се интересува от мода още като тийнейджър. Кариерата си в модната журналистика започва първоначално в две британски списания, а след това се премества в САЩ като работи последователно в изданията „Ню Йорк“ и „Къща и градина“. След като се връща у дома, поема британския „Вог“ в продължение на година, а след това получава контрол и над изданието в Ню Йорк. Приносът ѝ във Vogue допринася за оформянето на модната индустрия. Тя често е описвана като перфекционист, който редовно прави невъзможното, за да постави исканията си на своите подчинени.

Успешната заявка за Седмица на модата в Милано през 2008 г. е ключова за Уинтур. Тогава Анна успява да измести седмицата, така че тя и други американски редактори да имат време да се завърнат у дома, преди Париж да покаже своите модели. Долче & Габана заявяват, че Милано се превръща в „цирк без смисъл.“

Източници редактиране