Ангел Робев (лекар)
Ангел Константинов Робев[1] е виден български възрожденец, лекар и общественик.
| Ангел Робев | |
| български възрожденец, лекар и общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1948 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Награди | За гражданска заслуга |
Биография редактиране
Роден е на 24 август 1867 година в Охрид. Виден представител е на издигнатата възрожденска фамилия Робеви. В 1886 година завършва средното си образование в Атина. След това заминава да следва в Лайпциг, където завършва медицина в 1890 година.[2] По време на студентството си е член на българската секция на Славянското дружество. По това време създава трайно приятелство със Стефан Ватев.[3] След дипломирането си д-р Робев в продължение на 17 години е екзархийски училищен лекар в Македония.[4]
След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година д-р Робев се грижи за създаденото в Битоля сиропиталище. В 1908 година е един от създателите на конституционния клуб в Битоля.[5]
По време на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските войски, които нахлуват в Битоля мобилизират населението, включително д-р Робев. След това с идването на българите в Македония в 1915 – 1916 година Ангел Робев е назначен за началник на здравната служба в Битоля. Остава за кратко на службата, защото след като Вардарска Македония остава в Югославия, заминава за Свободна България в 1916 година заедно със сина си Теодосий Робев, където се установяват в София.[5]
В София д-р Ангел Робев е назначен за началник на вътрешното отделение на Трета военна болница със съдействието на д-р Ватев. В същото време д-р Робев завежда санаториума за болни офицери в Княжево. След това в 1917 година става лекар в Школата за запасни офицери, а по-късно – във Военното училище.[5] За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За гражданска заслуга“, V степен.[6]
През януари 1919 година получава тревожни новини за заболяване на дъщеря му Елза, която живее в Битоля и д-р Ангел Робев се завръща в Битоля, но веднага е арестуван от новите сръбски власти заради пробългарската си дейност. Осъден е на 10 години затвор, като излежава част от присъдата си в скопския затвор Куршумли хан. Помилван е в 1922 година по време на широка амнистия. След това д-р Робев продължава лекарската си дейност в Битоля, но избягва политическа дейност.[5]
В 1930 година основава дружество на лекарите и става негов пръв председател. В 1939 година Лайпцигският университет го удостоява със званието „доктор хонорис кауза“. На 10 октомври 1940 година Софийският университет също го отличава и му поднася почетната значка на университета.[5]
Д-р Ангел Робев работи повече от половин век като лекар в Битоля, също като баща си. Най-дълго е училищен лекар. От годишните му отчети личи начинът му на работа, като по време на работата си като лекар в пансиона към мъжката гимназия в Битоля прави подробен анализ на условията за живот на учениците, на базата на които постепенно се подобрява болничната база.[5]
Умира в 1948 година.[3]
Фамилия редактиране
Д-р Ангел Робев е син на д-р Константин Робев и внук на Ангел Робев. Потомството на д-р Ангел Робев включва двама сина – Константин и Теодосий.
| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Неизвестна | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 107.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 23.
- ↑ а б в г д е Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 108.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317