Англо-непалска война

Англо-непалската война (1814 – 1816), наричана понякога Гуркска война или Англо-гуркска война, е водена между Кралство Непал и Британската източноиндийска компания в резултат на погранични диспути и амбициозен експанзионизъм и на двете страни.

Англо-непалска война
Балбхандра Кунуар, гуркски командир от Англо-непалската война
Информация
Период	1 ноември 1814 – 4 март 1816 г.
Място	Непал
Резултат	Британска победа
Територия	Около 1/3 от територията на Непал е предадена на британците
Страни в конфликта
Източноиндийска компания Гархвалско кралство Патиала Непал
Командири и лидери
Франсис Раудън-Хейстингс Бхимсен Тапа
Сили
22 000 мъже с 60 оръдия (Първа кампания) 17 000 (Втора кампания) По-малко от 11 000
Жертви и загуби
Неизвестно, предполага се, че са изключително много Неизвестно
Англо-непалска война в Общомедия

Резултат от войната

Войната завършва с подписването на Договора от Сугаули през 1816 г., чрез който около една трета от територията на Непал е предадена на британците, включително Сиким (чиито чхогяли подкрепят британците във войната); територия на запад от река Кали в Утаракханд като областта Кумаон, Гархвалското кралство; някои територии на запад от река Сутледж като Кангра (днес в Химачал Прадеш) и голямата част от региона Терай. Част от региона Терай е върната на Непал през 1816 при ревизия на договора, а друга територия е върната през 1865 г. като благодарност към Непал за помощта в потискането на индийското въстание от 1857 г.

Британците нахлуват в две последователни вълни в Непал, а гурките се отбраняват. Това е най-скъпата война, водена по време на губернаторството на Франсис Раудън-Хейстингс.