Андрей Кончаловски
Андрѐй Сергѐевич Михалко̀в-Кончало̀вски (на руски: Андрей Сергеевич Михалков-Кончаловский) е съветски, американски и руски режисьор, киноартист, продуцент и сценарист.
| Андрей Кончаловски Андрей Сергеевич Кончаловский | |
| съветски, американски и руски режисьор, сценарист | |
 Кончаловски през 2018 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  СССР САЩ Франция Русия |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ Московска консерватория |
| Работил | режисьор, сценарист |
| Награди |   Кан (1979), Ника (1989),  ,Еми (1997) |
| Режисура | |
| Активност | от 1960 г. |
| Семейство | |
| Баща | Сергей Михалков |
| Братя/сестри | Никита Михалков |
| Съпруга | неизв. (1955 – 1957) неизв. (1990 – 1997) |
| Уебсайт | konchalovsky.ru |
| Андрей Кончаловски в Общомедия | |
Биография редактиране
Андрей Михалков е роден на 20 август 1937 г. в Москва. Той е син на писателя Сергей Михалков и брат на режисьора Никита Михалков, но приема псевдонима Кончаловски по моминското име на майка си. Често е споменаван като Андрон, но, както той заявява няколко пъти, Андрон го е наричал само дядо му и никога не е било негово официално име; той предпочита името Андрей[1][2].
Първоначално учи пиано в Московската консерватория, но през 60-те години започва да се интересува от кино. Той се запознава с Андрей Тарковски, заедно с когото пише сценариите на режисираните от Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961) и „Андрей Рубльов“ (1966).
През 1964 г. Андрей Кончаловски режисира първия си пълнометражен филм. Филмът му „Сибириада“ (1979) постига успех на Фестивала в Кан, след което емигрира в Съединените щати. Режисира няколко филма в Холивуд, преди да се завърне в Русия през 90-те години.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1965 | Първият учител | Первый учитель | |
| 1967 | Историята на Ася Клячина | История Аси Клячиной, которая любила, да не вышла замуж | |
| 1969 | Дворянско гнездо | Дворянское гнездо | |
| 1979 | Сибириада | Сибириада | |
| 1985 | Влакът беглец | Runaway Train | |
| 1989 | Танго и Кеш | Tango & Cash | |
| 1996 | Люмиер и компания | Lumière et compagnie | |
| 2002 | Домът на глупците | Дом дураков | |
| 2003 | Лъвът през зимата | The Lion in Winter | |
| 2012 | Битката за Украйна | Битва за Украину | |
| 2014 | Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин | Белые ночи почтальона Алексея Тряпицына | |
| 2020 | Скъпи другари | Дорогие Товарищи |
Библиография редактиране
- Долни истини. Превод от руски София Бранц. София: Колибри, 2004.
- Възвисяваща лъжа. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Колибри, 2004.
- Долни истини. Седем години по-късно. II доп. изд. София: Колибри, 2008.
