Антоний Генов

Антоний Генов
	Антоний Генов
български актьор
Роден	Антоний Ангелов Генов 9 февруари 1950 г. София, Народна република България
Починал	15 декември 2006 г. (56 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство
Баща	Ангел Генов
Майка	Лили Генова
Съпруга	Нели Монеджикова
Деца	Ангел Генов
Уебсайт	Страница в IMDb

Антоний Ангелов Генов е български актьор.

Биография редактиране

Роден е в София на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село Генерал Николаево, сега квартал на град Раковски. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.^[1]

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1974 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова.

Постъпва на работа в Театър „Сълза и смях“ през 1974 г. По-късно напуска състава на театър, но се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.^[1]

В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.^[1]

Дублира филми и сериали през кариерата си.^[2]

Участва в безброй радиопиеси, тв рецитали и концерти.

Член на СБФД.

В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.^[1]

Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.^[3]

Личен живот редактиране

До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.^[4]

Награди и отличия редактиране

Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма Хан Аспарух (1982).
Голямата награда „Златната роза“ за филма Те надделяха (1986).^[5]
Заслужил артист (1987).

Театрални роли редактиране

„Дон Жуан“ (Молиер) – Дон Жуан
„В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Чудомир
„Око под наем“ (Питър Шафър) – Чарлз
„Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов
„Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
„Чайка“ (Антон Чехов)
„Последните“ (Максим Горки)
„Без зестра“ (Николай Островски)
„Дон Жуан или любовта към геометрията“ (Макс Фриш)

Телевизионен театър редактиране

„Майстори“ (Рачо Стоянов) – Найден
„Каменният гост“ (1983) (Александър Пушкин)
„Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
„Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей) – Фред Хенри
„Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – (като Антони Генов)
„Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
„Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)

Филмография редактиране

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2019	Ханът и империята			Велизарий
2001	Една нощ
1999	Нова приказка за стари вълшебства			Шарл, разказвачът на приказки
1995	Хищна птица („Bird of Prey“)		САЩ / България	лейтенант Димитров
1992	Куршум за рая			турският главатар Имам Ахмед
1988	Черните рамки	5		доцент Делирадев, близък приятел на Олга и Кирил
1988	Черните рамки	3		доцент Делирадев
1986	Те надделяха			Янко
1985	Борис I	2		Владимир-Расате, син на Борис I
1985	Последният езичник			Владимир-Расате, син на Борис I
1985	В навечерието („Накануне“)	2	СССР / България	Дмитрий Никанорович Инсаров
1984	В името на народа	8		нелегалният Стефан
1983	Зелената шапка			актьорът
1981	681 – Величието на хана („681 AD: The Glory of Khan“)		САЩ / България	Велизарий
1980	Хан Аспарух	3		Велизарий
1980	Прозорецът			Филип
1979	Адаптация	3		доктор Владо Банков
1979	Бедният Лука			Никодим, братът на Антон
1977	Звезди в косите, сълзи в очите			Калайджиев
1976	Апостолите	2		Панайот Волов
1976 – 1980	Записки по българските въстания	13		Панайот Волов (в 8 серии – 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13-а)
1972	Чертичката