Антъни Уейн („Лудия“ Антъни Уейн) (на английски: Anthony Wayne) (1745–1796) е американски тенерал. Роден в Пенсилвания на 1 януари 1745 г. Присъединява се към американската армия при избухването на Американската революция (1786–95) и командва леката пехота по време на войната. Генерал Уейн си спечелва необикновения прякор „Лудия“ Антъни Уейн по време на войната, когато арестува негов стар приятел и съсед. Научавайки, че Уейн отрича да е чувал за него, съседът заявил: „Сигурно е луд.“ През 1779 г. Уейн печели най-голямата си победа във войната, когато ръководи малка група доброволци, предимно погранични жители използващи индиански тактики в изненадващо нападение на британската крепост в Стоуни Пойнт, Ню Йорк. Генералът няма достатъчно мъже да задържи крепостта, но превземането и утвърждава неговата репутация на боец.

През април 1792 г. президентът Джордж Вашингтон назначава Уейн като командир на американските армейски сили известни тогава като Легион на Съединените щати в Страната Охайо със задачата да смаже индианската съпротива там срещу разширяването на белите селища на запад. Уейн поема контрола над силите си в лагер на река Охайо, който кръщава Легионвил. Прекарва там близо 2 години да тренира и дисциплинира войските си като същевременно изучава и индианските тактики при война. За разлика от предишните командващи Артър Сейнт Клеър и Джозая Хармър, които се провалят с поставените им задачи, Уейн стига до извода, че най-добрият начин да се победят индианците е да се води война на изнудването, съсредоточена върху унищожаването на техните села и провизии.

На 11 септември 1793 г., агент на Ирокезката конфедерация информира Уейн във Форт Вашингтон (днешен Синсинати, Охайо), че мирните преговори между правителството на САЩ и шоуните са били прекъснати. През пролетта на 1794 г. Уейн напредва на север по река Мауми, изграждайки фортовете Грийнвил, Уейн и Дифайънс, подготвяйки се за военни действия срещу шоуните.

На 17 август 1794 г. индианските сили под ръководството на вожда на маямите Малката костенурка и вожда на шоуните Синята куртка пробват да направят засада на Уейн в долината на река Мауми. Предупреден от неговите индиански разузнавачи, Уейн оставя враждебните индианци да чакат 3 дни преди да започне битката при Фалън Тимбърс (1794). Първоначално милицията изпада в паника, когато индианците нападат, но Уейн възстановява дисциплината отчасти със стрелба по бягащите мъже. Редовната войска скоро прогонва индианските сили. През януари 1795 г. Синята куртка и неговите хора прогонени от домовете си от войските на Уейн пристига във Форт Грийнвил с молба за мир. По-късно през август Уейн и шоуните подписват Договора от Грийнвил (1795) донесъл мир в Охайо. Антъни Уейн умира на 15 декември 1796 г.[1]

Източници редактиране

  1. William B. Kessel, Robert Wooster, general editors. „Encyclopedia of Native American Wars and Warfare“. Facts On File, Inc. 132 West 31st Street New York NY 10001, 2005. с. 340.