Уикипедия

Апоскепени

Апоскепени (на гръцки: Αποσκεπιώτες, Апоскепиотес) са жителите на село Апоскеп (Апоскепос), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Апоскеп редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А редактиране

 
Реклама за Коста & Къмпани на Коста Теохаров от А̀поскеп и Ламбо Василев от Дъмбени, емигранти в Гранит Сити, Илинойс, 1920 г.
 
Надгробен камък на Димитър Йоров от А̀поскеп в Гранит Сити
  •   Александър Панайотов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[1]
  •   Анастас Л. Цинзов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[2]
  •   Анастас Лазаров (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[3]
  •   Апостолос Лукарис (Απόστολος Λούκαρης), гръцки андартски деец от ІІІ ред, заедно със Зисо Узунов и Иван Хаджимангов е начело на гръцкия комитет в А̀поскеп[4]

Б редактиране

  •   Благой Сърбев (Сърбов, 1888 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, убит в Междусъюзническата война на 2 май 1913 година[5]

В редактиране

  •   Вангел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[6]

Г редактиране

  •   Георги Столдев (Γιώργος Στόλντεβ), български революционер, деец на „Охрана“[7][8]
  •   Глигор Зисов (? – 1913), български учител
  •   Григор Димитров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[9]

З редактиране

И редактиране

К редактиране

  •   Киро Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[10]
  •   Кръсто Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[11]
  •   Кръстю Панайотов (1894 – 1975), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина,[12] протойерей, починал в София[13]

Л редактиране

  •   Лазар Лукаров (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Ламби Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[14]
  •   Ламбо Манолов (1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[15]
  •   Ламбро Динев (Ламбри, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина, починал на 12 юли 1913 година[16]
  •   Леонид Кисериев (1879 – след 1943), български революционер

М редактиране

  •   Михаил, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание, защото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък[17]

Н редактиране

  •   Насо, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Сетома по време на Илинденско-Преображенското въстание[18]
  •   Никола Христов Алексов (1876 – 1915), македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроевата рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал.[19] Загинал през Първата световна война.[20]

П редактиране

  •   Панайот Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[21]
  •   Панайот Божинов (? – 1913), български революционер и поет
  •   Панайот Робев (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Петър Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[22]
  •   Петър Наумов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в А̀поскеп

С редактиране

Т редактиране

Ф редактиране

Я редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791. Може би идентичен с Анастас Лазаров.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 400.
  4. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 684.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  7. ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  8. ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 216.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  13. ↑ Парцел 14 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Апоскепени&oldid=12174099“.