Арташес I
Арташес I (на арменски: Արտաշես Առաջին Բարեպաշտ; † ок. 150 пр.н.е.) е селевкидски стратег, основател на династията на Арташесидите и цар на Велика Армения. Членовете на династията основана от Арташес управляват Армения близо 2 века.
| Арташес I | |
| цар на Велика Армения | |
 Модерен портрет на Арташес | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | около 160 г. пр.н.е.
|
| Управление | |
| Период | 190/189 пр.н.е. – 160/159 пр.н.е. |
| Наследник | Артавазд I |
| Семейство | |
| Род | Арташесиди, Ервандиди[1] |
| Деца | Артавазд I Тигран I |
| Арташес I в Общомедия | |
Живот редактиране
До края на 3 век пр.н.е. Армения се състои от около 120 династични владения управлявани от нахарарите (нахарар – арменски едър феодал, болярин; нахарарство – владение на нахарар) слабо обединени под знамената на владетелите от династията на Ервандидите управляващи Велика и Малка Армения.[2] Въпреки че Александър Македонски не завзема Армения, елинистическата култура влияе силно върху арменското общество. Когато Антиох III Велики превзема Армения от Ервандидите, той назначава Арташес за стратег и сатрап.
Влиянието на Селевкидското царство над Армения отслабва след поражението от римляните в битката при Магнезия през 190 пр.н.е. Арташес и неговия колега стратег Зариадър (Zariadres) се разбунтуват и със съгласието на римляните се обявяват за самостоятелни царе: Арташес на Велика Армения, а Зариадър на Софена/Малка Армения.[3]
Арташес се жени за Сатеник, дъщеря на царя на аланите. Те имат шестима синове: Артавазд, Вриур, Мазан, Зариадър (Зарех), Тиран и Тигран.
Арташес основава столицата Арташат на река Аракс, близо до езерото Севан. След като Антиох Велики е победен от римляните, Ханибал се крие за известно време при Арташес.[4] През 165 пр.н.е. Антиох IV Епифан напада Армения и взима Арташес за заложник. Той е наследен от сина си Артавазд I.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- Арташес I Архив на оригинала от 2011-04-06 в Wayback Machine. от Encyclopaedia Iranica ((en))
- Кратка биография на Арташес Архив на оригинала от 2011-05-21 в Wayback Machine. ((en))