Арфа
Арфата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които лежат в равнина, разположена перпендикулярно към резонаторната кутия и се превеждат в трептение с пръсти. Всички арфи имат шийка, резонатор и струни. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с педал, благодарение на който могат да се сменят бемолите и диезите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти след барабаните и тромпетите. Тя се среща най-често с форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана, покрита с дъска. Ирландските арфи имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез лостчета. Себастиян Ерар прави първата педална арфа, предвидена за кралица Мария-Антоанета.
| Арфа | |
 Арфа | |
| Информация | |
|---|---|
| Класификация | струнен инструмент с дърпащи струни без гриф |
| Сродни инструменти | лира, цитра, ченг |
| Тонов обем | |
 | |
| Арфа в Общомедия | |
В древността арфата е била много ценена, затова само аристократите свирили на нея.
История редактиране
Арфата е един от най-древните представители на групата струнни инструменти. Според учените най-старите арфи са от шумеро-халдейски произход, датиращи от 30 век пр.н.е. Такива арфи са открити от Чарлс Ленард през 1928 г. при разкопките на царските гробници в библейския град Ур, близо до Персийския залив. Тези шумерски арфи имат триъгълна форма. Изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от Четвъртата династия, датиращи от 26 век пр.н.е. Те обаче, за разлика от шумерските, са с дъговидна форма, която напомня ловен лък. Този вид дъговидна арфа се среща и в някои народи в Африка. Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III век пр.н.е. В Европа арфата става популярна първо в Ирландия и Шотландия, където се възприема триъгълната ѝ форма и е позната с наименованието келтска арфа. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти (трубадури, трувери, минезингери) и е имала от 7 до 9 струни. Била е включена като изучаем инструмент в аристократическото образование, но за кратко време. В средата на XV век е била изместена от семейството на лютните, понеже е диатоничен инструмент. По-късно се правят опити тя да заеме своето място в живота на хората, като в Италия създават първия вид хармонична арфа с два и три реда струни. Монтеверди използва такъв вид арфа в операта „Орфей“ (1607). През 1660 г. тиролските лютиери изработват на арфата механизъм с куки, който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон. Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави и немският лютиер Хохбрюкер през 1720 г. Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали, като прилага за тази цел специална система от трансмисии, които преминават през колоната на арфата. От Бавария и Австрия тази арфа се разпространява и до Франция, където постепенно процъфтява блестяща арфова школа. Дълго време арфата на Хохбрюкер се смята за най-добрата, но имала и редица недостатъци. Чак през 1794 г. няколко лютиера се заемат да я подобрят, като идеята е да се заменят куките с вилична механика (въртящи се металически кръгчета с по два шипа), задействана от педали. През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване. В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, а от класиците се използва само от Глук в оп. „Орфей“ и Бетовен – балета „Прометей“. От „Фантастична симфония“ на Берлиоз (1830 г.) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.
Устройство редактиране
Арфата има триъгълна форма и се състои от опорен стълб (колона), шийка или седло във форма на лежаща буква S, резонаторен корпус, 46 – 47 струни като всички дота са оцветени в червено, а всички фата – в синьо, и 7 педала. Арфата няма гриф.
С помощта на седемте педала, разположени в основата на арфата, се променя височината на тона. Всеки педал може да бъде преместен два пъти: при първото преместване всички едноименни струни се повишават с половин тон, а при второто – с още половин тон по-високо.
Основният строй на арфата е Ces dur. Тя е диатоничен инструмент.
Нотиране редактиране
За арфа се нотира на две петолиния на виолинов и басов ключ, също като при пианото. Няма двойни диези и бемоли, често се използва енхармонична замяна.
Звучене редактиране
Продължителността на тоновете зависи от дължината на струните. За прекъсване на звучността, изпълнителят поставя леко едната или двете си ръце върху струните.
Много характерен ефект при арфата е глисандото, което се получава с плъзгане на едната или двете ръце по струните (едногласно или акордово) във възходяща или низходяща посока. Акордите се изпълняват по два начина: арпежирано или неарпежирано. Възможни са флажолети – само първия тон на естествените, което се означава с нуличка над или под нотата. В съвременния оркестър се употребяват една или две арфи, по-рядко повече – Римски-Корсаков в оп. „Млада“ използва три арфи, а Вагнер в оп. „Рейнско злато“ – шест.
Арфисти редактиране
Бележки редактиране
