Архангеловден

(пренасочване от Архангелов ден)

Архангеловден, наричан по-официално Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, е християнски празник в чест на архангел Михаил и останалите ангели. Повечето православни църкви отбелязват празника на 8 ноември, старостилните православни църкви – на 21 ноември, а западните църкви – на 29 септември.

Архангеловден
Св. Архангел Михаил взима душата на богатия. Стенопис от Рилския манастир
ВидХристиянски
Дата8 ноември
Архангеловден в Общомедия

Имен ден редактиране

На този ден имен ден празнуват носещите следните имена: Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анджи, Анжела, Анжел, Анжело, Архангел, Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Майкъл, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Радка, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Раяна, Рени, Руси, Руска, Руслан, Радослав, Радослава, Серафим, Серафима, както и техните производни.[1]

Професионален празник редактиране

8 ноември е професионален празник на полицаи, месари, колбасари и урбанисти.

Християнски празник редактиране

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“.

Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на Христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме – този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

В българския фолклор редактиране

Според българските народни вярвания архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души.[2] Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той е възприеман като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.

На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница – една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“. Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. На някои места в татковината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благословия.
При смърт, българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична – коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида: боговица и рангелово блюдо. Освен това, в задължителните ястия на трапезата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино. Архангеловден е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември в чест на „съборното единство на ангелските чинове“.[3]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Имени дни
  2. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 692.
  3. Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) // Православието.ком. Посетен на 8 ноември 2007.