Асен Попов (сценограф)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Попов.

---

Асен Русев Попов е български художник – сценограф, график и живописец. Запомнен е с новаторството си в българския театрален декор, след като прави някои от първите триизмерни произведения за българската сцена с обемен, а не само с рисуван декор.

Асен Попов
Снимка от периода във Варненския драматичен театър, източник ДА „Архиви“
Рождено име	Асен Попов Русев
Роден	24 януари 1895 г. Пордим, Княжество България
Починал	6 март 1976 г. София, Народна република България
Стил	сецесион, реализъм
Академия	Национална художествена академия
Петко Клисуров, Никола Ганушев
Професия	Народен театър „Иван Вазов“
Асен Попов в Общомедия

Биография и образование

Асен Попов е роден на 24 януари 1895 в Пордим, Плевенски окръг. През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, но след края на Първата световна война през 1920 продължава обучението си в Ленинград под ръководството на проф. Осип Браз. През 1922 се завръща в София и завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.

Кариера в сценичното изкуство

През 1925 Асен Попов започва работа като сценограф в театрите извън столицата, включително в родния Пордим. Това допринася за развитито на концепцията му за единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. Той експериментира с декорите най-вече на любителските неакадемични сцени. Едновременно с това работи във Варненския общински театър, където оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола. През 1936 сценографира Шекспир, разбивайки театралната площадка. Повтаря това и през 1939 в Народен театър, София с „Ученикът на дявола“ по Фр. Молнар. Поставяйки като режисьор „Иванко“ на Васил Друмев Асен Попов дори премахва театралната завеса.

Между 1934 и 1942 в Народния театър Попов постига най-интересните сценографски решения на класическите сцени от „Еленово царство“ (Г. Райчев) „Света Йоана“ (Б. Шоу), „Хамлет“ (Шекспир), „Най-важното“ (Н. И. Евреинов), „Пред изгрев“ – (Ст. Савов), „Златният кинжал“ – (П. Апел), „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер (1943).

Асен Попов е сценограф и на Народната опера за „Момичето от златния Запад“ (Пучини), „Фиделио“ (Бетовен), „Орфей“ (Глук), „Отвличане от сарая“ (Моцарт), „Цигански барон“ (Калман), а също така и множество сценографски оформления за оперетни постановки, като например „Лизистрата“ в театър „Одеон“.

Асен Попов прави постановки и след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм.

Най-новаторски е декорът на „Млада гвардия“ – по А. А. Фадеев (1947), където, според Вера Динова-Русева:

„

...създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание.

“

Асен Попов и Владимир Мисин подготвят първата постановка на Варненската народна областна опера – операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана с премиерна постановка на 7 септември 1947.

Кариера в изобразителното изкуство

Асен Попов създава графики, живопис и илюстрации за книги. Той е сред малцината представители на сецесиона в българската живопис. След 9 септември 1944 Попов рисува предимно пейзажи и портрети в реалистичен стил („Църквата в село Славяново, Плевенско“, "Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, „Баща ми“, „Овчарче“).

Той е автор и на ликорезбите (от периода 1925 – 1930): „Погребение“, „Трифон Зарезан“, „Тодоровден“, "При болния мъж, „Жетварка“, „Орач“, „Майка", „Улично момиче". Удостоен е със званието Заслужил художник на НРБ. Пише монография за Александър Миленков, както и статии в периодичния печат.

Асен Попов умира на 6 март 1976 в София.

Обявен е за почетен гражданин на Разград за заслуги към сценичното изкуство в града.

Външни препратки

• АРТ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
• Онлайн аукцион на картини на Асен Попов