Аспарух Сариев
български актьор
Аспарух Стефанов Сариев е български актьор.
| Аспарух Сариев | |
| български актьор | |
| Роден |
13 септември 1914 г.
|
|---|---|
| Починал | 1988 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Биография редактиране
Роден е в град София на 13 септември 1914 г.
Не успява да завърши средното си образование.
Играл е в Софийски областен театър, Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Доброплодни“ Силистра, Димитровградския драматичен театър, Хасковския драматичен театър, Драматичен театър – Кърджали и Драматично-куклен театър (Враца).
Изпълнител на епизодични роли в множество български телевизионни и кинофилми.
Почива през 1988 г.[1]
Театрални роли редактиране
- „Службогонци“ (Иван Вазов) – Боздугански
- „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов) – Сава Попович
- „Професията на г-жа Уорън“ (Бърнард Шоу) – пастор Самуел
Телевизионен театър редактиране
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
Филмография редактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1985 | Константин Философ | 2 | ||
| 1984 | Вкус на бисер | хлебарят | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | ||
| 1983 | Равновесие | портиерът | ||
| 1982 | Царска пиеса | прислугата | ||
| 1981 | Хайде, дядовци! – („А ну-ка, дедушки!“) | СССР / България | дядо Тодор | |
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Бивола, едноокият (в 2 серии: 8, 9) | |
| 1981 | Пришествие | |||
| 1980 | Нощните бдения на поп Вечерко | |||
| 1980 | Кръвта остава | кмета на селото | ||
| 1979 | Двойникът | бай Микьо-чистачът | ||
| 1979 | Роялът | |||
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | чичо Рекорд | |
| 1978 | Насрещно движение | хазяинът | ||
| 1978 | Покрив | Стоян, многоженеца с прасето | ||
| 1978 | Пантелей | портиерът | ||
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | кръчмарят | ||
| 1977 | Лъжовни истории | 2 нов. | (в 1-вата новела: „Дуел 77“) | |
| 1977 | Матриархат | продавачът на арпаджик | ||
| 1975 | Присъствие | портиерът | ||
| 1975 | Не си отивай! | бай Данчо | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | ротния фелдфебел | |
| 1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | сменният майстор на Костадин | ||
| 1973 | Последна проверка | 12 | вуйчото | |
| 1972 | Татул | кметът | ||
| 1972 | Агент №1 – („Agent nr 1“) | Полша | гръцки осержант на карабинерите | |
| 1973 – 1979 | Невидимият прицел – („Das unsichtbare Visier“) | 16 | ГДР | Еспада в 2 серии (в 4-та: „Ein merkwürdiger Anschlag“ – 1975 и в 16-а: „Insel des Todes 2“ – 1979) |
| 1971 | Демонът на империята | 10 | полският машинист | |
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | старши полицай (в 6-а серия: „Осем без десет“ – 1969) | |
| 1969 | Свобода или смърт | |||
| 1968 | Звездите на Егер – („Egri csillagok“) Три звезди – 2 заглавие |
Унгария | ||
| 1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | фелдфебелът (във 2-рата новела „Пенлеве“) | |
| 1967 | Последният войвода | Вельо | ||
| 1966 | Вечен календар | зоотехникът | ||
| 1966 | Горещо пладне | пътник от гарата | ||
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | иманярът дядо Продан (в 6с-та серия) | |
| 1965 | Вълчицата | портиерът | ||
| 1965 | Паролата | |||
| 1964 | Веригата | старшината | ||
| 1963 | Ивайло | ковачът |
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- ((en)) Аспарух Сариев в
Internet Movie Database - ((ru)) Аспарух Сариев в КиноПоиск
- ((ru)) Аспарух Сариев в Кино-Театр
