Аспровалта
Аспрова̀лта (на гръцки: Ασπροβάλτα) е курортно селище в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро (Волви), област Солун, регион Централна Македония с 3039 жители (2001).
| Аспровалта Ασπροβάλτα | |
| — град — | |
 Панорама на Аспровалта | |
  Аспровалта  Аспровалта  Аспровалта | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 3039 души (2001) |
| Покровител | Георги Победоносец[1] |
| Пощенски код | 570 21 |
| Телефонен код | 23970-2 |
| Аспровалта в Общомедия | |
География редактиране
Аспровалта е разположено на северозападния бряг на Орфанския залив в подножието на Орсовата планина (Кердилио).
История редактиране
Античност редактиране
В северозападната махала Календес са развалините на античната станция на Виа Егнация Пенана.[2]
В Османската империя редактиране
В склоновете на Богданската планина е разположен късносредновековният манастир „Свети Георги“, а над него са развалините на Крепостта на Скалата на Свети Георги.[3]
През XIX век и началото на XX век, Аспровалта е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 85 жители, всички турци.[4]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Аспровалта и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5] | “ |
В Гърция редактиране
В 1912 година, по време на Балканската война, в Аспровалта влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ασπροβάλτα) има 52 жители.[6] След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени малоазийски гърци бежанци от село Ренкьой.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 347 души.[8]
-
Променада в Аспровалта -
Парк в Аспровалта -
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Σταθμός Ασπροβάλτας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Οχύρωση Βράχου Αγ. Γεωργίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален сайт на Дем Агиос Георгиос, архив на оригинала от 28 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100128105402/http://www.agiosgeorgios.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=13, посетен на 27 август 2009
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012