Атрибутивна теория
Атрибутивната теория е социално психологическа теория, развита от Фриц Хайдер, Харолд Кели, Едуард Джоунс и Лий Рос.
Теория е свързана с начините, по които хората обясняват (или атрибутират, приписват) поведението на другите или на себе си (самоатрибуция) с нещо друго. Тя разглежда как индивидите „атрибутират“ причините за събитията и как това когнитивно възприятие влияе на тяхната полезност в организация.
Ковариационна теория редактиране
Развита от Харолд Кели, тя изследва как хората решават дали ще бъдат направени вътрешни, или външни атрибуции.
Теорията разделя начините, по които хората атрибутират причините, на два вида:
- „Външната“ или „ситуационна“ атрибуция определя причината във външен фактор като времето.
- „Вътрешната“ или „дисципозиционна“ атрибуция определя причината вътре в човека като собственото ниво на интелигентност или други променливи, които правят индивида отговорен за събитието.
Ковариационният модел е разработен от Кели.
Източници редактиране
- Heider, Fritz. (1958). The Psychology of Interpersonal Relations. New York: John Wiley & Sons. ISBN 0-471-36833-4
- Woolfolk, Anita (2007). Educational Psychology. Boston, MA: Pearson Education, Inc.
- Vockell, Edward L (2001). Chapter 5 Архив на оригинала от 2009-09-04 в Wayback Machine., Educational Psychology: A Practical Approach.
Външни препратки редактиране
- Статия за атрибутивната теория в Психология Журнал
- Essay on Attribution by Steve Booth-Butterfield of West Virginia University (1996) Архив на оригинала от 2008-12-18 в Wayback Machine.
- "From Attributions to Folk Explanations: An Argument in 10 (or so) Steps" (Bertram Malle, University of Oregon, 2002) Архив на оригинала от 2007-07-31 в Wayback Machine..
Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.