Уикипедия

Аутистичен спектър

Разстройствата от аутистичния спектър са психични разстройства, които се проявяват в ранна детска възраст. Прототип на тези разстройства е детският аутизъм. Основни характеристики са сериозни нарушения на комуникацията и човешките взаимоотношения, както и повтарящи се стереотипни действия.

В Международната класификация на болестите (МКБ-10) биват кодирани като генерализирани разстройства на развитието (код F84, вж. МКБ-10). Към тази категория спадат детският аутизъм, атипичният аутизъм, синдромът на Рет, друго дезинтегративно разстройство в детството, синдромът на Аспергер и хиперактивното разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения. В друга меродавна класификация на психичните разстройства DSM-IV (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders-IV) на щатската психиатрична асоциация липсва хиперактивното разстройство, но диагностичните критерии на останалите разстройства се припокриват с критериите на МКБ-10.

Общи понятия редактиране

Аутистичният спектър е общ термин, обхващащ редица състояния на неврологичното развитие, наричани разстройство на аутистичния спектър (РАС, autism spectrum disorder, ASD). В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, думата „спектър“ е дефинирана, за да обхване по-широка група състояния и разнообразия във вида и видимата сложност на симптомите; този подход се следва след 1980-те.[1][2] някои ползват и „състояния от аутистичния спектър“, за да се избегне възприеманата негативност от думата „разстройство“.[3][4] Синдромът на Аспергер е част от термина „разстройство от аутистичния спектър“ (РАС). 11-а международна класификация на болестите (МКБ-11, ICD-11), публикувана през януари 2021 г.,[5] характеризира РАС с дефицити в способността на индивида да започне и поддържа двупосочна социална комуникация и ограничено или повтарящо се поведение, необичайно за възрастта на индивида или за ситуацията. Въпреки че са свързани с ранното детство, симптомите могат да се появят по-късно, често свързани с повече социално взаимодействие. Със значителни вариации, и според контекста, дефицитите могат да затруднят лични, семейни, социални, образователни и професионални ситуации; диагностицираните с РАС варират от независими и надарени до много затруднени и нуждаещи се, изискващи намеса и дългосрочна подкрепа.[6][7][8][9]

Симптоми редактиране

Симптомите могат да бъдат открити преди навършване на две години и опитни практици могат да дадат надеждна диагноза дори до тази възраст. Въпреки това, диагнозата може да се появи и по-късно, дори в зряла възраст. Признаците са много и могат да са специфично или повтарящо се поведение, повишена чувствителност към материали, разстройство от промени в рутината, видимо намален интерес към другите, избягване на контакт с очите и ограничения в социални ситуации и при вербалната комуникация. Когато социалното взаимодействие стане по-важно някои с пренебрегнато състояние страдат от социално и друго изключване и е по-вероятно да имат съпътстващи психични и физически състояния.[8][10] Дългосрочните проблеми могат да включват трудности в ежедневния живот, като точност през деня, свръхчувствителност (например към храни, шумове, текстури на тъканите), започване и поддържане на лични взаимоотношения и продължителна професионална работа.[11][12]

Причини и диагноза редактиране

Причините за състоянията от аутистичния спектър остават несигурни. Генетичните и невронаучни изследвания са идентифицирали модели на риск, но недостатъчно за практическа полза.[13][14] Изследвания върху близнаци показват по-голяма вероятност от наследственост на състоянието спрямо факторите на околната среда. Проучвания сравняващи данни от множество страни също показват генетична връзка.[15][16][17] Рисковите фактори могат да включват семейна анамнеза за РАС, наличие на по-възрастен родител, определени генетични заболявания, определени предписани лекарства, приемани по време на бременност и общи затруднения в перинаталното и неонаталното здраве.[18][19][20][21][22]

Диагнозата се основава на наблюдение на поведението и развитието. Много хора, особено момичета и тези с по-малко вербални умения, може да са били погрешно диагностицирани с други състояния. Оценяващите мофат да бъдат полагащите грижи, самото детето ако е способно, лекари и екип от професионалисти, включително педиатри, детски психиатри, логопеди и клинични/образователни психолози.[23][24][25] При възрастните клиниците идентифицират неврологична история, поведение, трудности в общуването, ограничени интереси и проблеми в образованието, заетостта и социалните взаимоотношения. Предизвикателното поведение може да бъде оценено с функционален анализ, за ​​да се идентифицират тригерите, които го причиняват.[14]

Източници редактиране

  1. ↑ Wing, L. Asperger's syndrome: a clinical account // Psychological Medicine 11. 1981-02. DOI:10.1017/s0033291700053332. с. 115–29.
  2. ↑ Lorna Wing obituary // The Guardian. 2014-06-22. Посетен на 2021-10-25.
  3. ↑ Meng-Chuan, Lai. Subgrouping the Autism Spectrum: Reflections on DSM-5 // PLOS Biology 11. 2013-04. DOI:10.1371/journal.pbio.1001544. с. e1001544.
  4. ↑ What is Autistic Spectrum Disorder/Condition (ASD/C)? // Psychiatry UK. Посетен на 2021-10-25.
  5. ↑ WHO releases new International Classification of Diseases (ICD 11) // Световна здравна организация. Посетен на 2021-10-29.
  6. ↑ 6A02 Autism spectrum disorder // ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics. Посетен на 2021-10-22.
  7. ↑ What is autism spectrum disorder // 2020-03-25. Посетен на 2021-10-25.
  8. ↑ а б American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition (DSM-5). Арлингтън, Вирджиния, САЩ, American Psychiatric Publishing, 2013. ISBN 978-0-89042-559-6. DOI:10.1176/appi.books.9780890425596. с. 50–59.
  9. ↑ Weitlauf AS, Gotham KO, Vehorn AC, Warren ZE. Brief report: DSM-5 "levels of support:" a comment on discrepant conceptualizations of severity in ASD // Journal of Autism and Developmental Disorders 44. 2014-02. DOI:10.1007/s10803-013-1882-z. с. 471–6.
  10. ↑ Screening and Diagnosis | Autism Spectrum Disorder (ASD) | NCBDDD // Център за заразни болести на САЩ. 2020-03-13. Посетен на 2020-09-21.
  11. ↑ Autism spectrum disorder in adults: diagnosis and management // Посетен на 2021-10-24.
  12. ↑ Комър, Роналд. Fundamentals of Abnormal Psychology. Ню Йорк, Worth/Macmillan, 2019.
  13. ↑ Huguet, Guillaume и др. The genetic landscapes of autism spectrum disorders // Annual Review of Genomics and Human Genetics 14. 2013. DOI:10.1146/annurev-genom-091212-153431. с. 191–213.
  14. ↑ а б Lord, Catherine и др. Autism spectrum disorder // The Lancet 392 (10146). 2018. DOI:10.1016/S0140-6736(18)31129-2. с. 508–20.
  15. ↑ Heritability of autism spectrum disorders: a meta-analysis of twin studies // Journal of Child Psychology and Psychiatry, and Allied Disciplines 57 (5). May 2016. DOI:10.1111/jcpp.12499. с. 585–95.
  16. ↑ Heritability of Autism Spectrum Disorder in a UK Population-Based Twin Sample // JAMA Psychiatry 72 (5). May 2015. DOI:10.1001/jamapsychiatry.2014.3028. с. 415–23.
  17. ↑ Association of Genetic and Environmental Factors With Autism in a 5-Country Cohort // JAMA Psychiatry 76 (10). 1 October 2019. DOI:10.1001/jamapsychiatry.2019.1411. с. 1035–1043.
  18. ↑ Sztainberg, Yehezkel и др. Lessons learned from studying syndromic autism spectrum disorders // Nature Neuroscience 19. 2016. DOI:10.1038/nn.4420. с. 1408–1417.
  19. ↑ Screening for autism spectrum disorders in children with Down syndrome // Journal of Developmental Behavior Pediatrics 31 (3). 2010. DOI:10.1097/DBP.0b013e3181d5aa6d. с. 181–191.
  20. ↑ Advanced Parental Age and the Risk of Autism Spectrum Disorder // American Journal of Epidemiology 168 (11). 1 December 2008. DOI:10.1093/aje/kwn250. с. 1268–1276.
  21. ↑ Gardener, Hannah и др. Perinatal and neonatal risk factors for autism: a comprehensive meta-analysis // Pediatrics 128. August 2011. DOI:10.1542/peds.2010-1036. с. 344–5.
  22. ↑ Prenatal valproate exposure and risk of autism spectrum disorders and childhood autism // JAMA Psychiatry 309 (16). 24 April 2013. DOI:10.1001/jama.2013.2270. с. 1696–1703.
  23. ↑ Autism spectrum disorder in under 19s: recognition, referral and diagnosis // Посетен на 24 October 2021.
  24. ↑ Autism Spectrum Disorder // Посетен на 24 October 2020.
  25. ↑ Autism spectrum disorder in adults: diagnosis and management // Посетен на 24 October 2021.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аутистичен_спектър&oldid=11963220“.