Бабя Гура
Бабя Гура (на словашки: Babia Hora; на полски: Babia Góra) буквален превод "планина на старите съпруги" или "планината на вещиците" е планина в Западните Бескиди в Карпатите, разположена на границата между Полша и Словакия. Най-високият връх Диаблак („Дяволският връх“) е с височина 1725 метра.
| Бабя Гура | |
 | |
  Местоположение на картата на Словакия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Словакия Полша |
| Част от | Карпати |
| Надм. височина | 1725 m |
| Бабя Гура в Общомедия | |
История редактиране
Бабя Гура се споменава за първи път в хрониките на Ян Длугош през XV век. За първи път е нанесена на карта през 1558 г. До края на 17 век повечето от наличните сведения за планината идват от фолклорните предания. Според народните приказки планината е била мястото на "Съботата на вещиците" - предполагаемо събиране на онези, за които се смята, че практикуват магьосничество и други ритуали. Името на планината може да е свързано и с някои значения на думата "Баба" (вид торта или каменна култова статуя). Първото известно изкачване е направено през 1782 г. от придворния астроном на крал Станислав Август Понятовски, Йовин Фридерик Алойжи Бистрицки. Периодът на научни изследвания започва през втората половина на 19 век.
Природа редактиране
Полегата от юг, стръмна от север, Бабя Гура е дом на мечка, рис, вълк и други видове; както и алпийската флора, характерна за тази надморска височина. Първите опити за опазване на района са направени през 30-те години на миналия век. През 1933 г. е създаден природният резерват Бабя Гура от полска страна. По-късно, през 1954 г., е създаден Национален парк Бабя Гура (Babiogórski Park Narodowy) с площ от 17,04 km 2. През 1976 г. става един от първите биосферни резервати в света. Дълго време националният парк Бабя Гура е най-малкият от полските национални паркове. През 1997 г. е увеличен до 33,92 km 2 и е създадена буферна зона от 84,37 km 2. В рамките на парка 10,62 км 2 са под строга охрана. Има призиви за укрепване на трансграничното сътрудничество със Словакия за по-добра защита на крехката околна среда на планината.
Климат редактиране
Бабя Гура понякога е наричана Matka Niepogód (Майка на лошото време). Разположена далеч от всякакви други планини с подобна височина, които биха осигурили естествена бариера, поради което е много податлива на промените във времето. По северните склонове и в тесни клисури сняг може да остане до лятото. През май 2016 г. алпинист беше убит от мълния, докато се опитваше да слезе от планината, по време на приближаващи гръмотевична буря. [1]
Туризъм редактиране
Туризмът в района на Бабя Гура е развит съвсем отскоро. Първите туристи през 19 век са предимно интелектуалци от близкия Краков. Оттогава село Завоя се е превърнало във важен планински курорт. Въпреки това, ски съоръженията са много ограничени, поради защитения статут на района.
Въпреки че като цяло е сравнително лесен за изкачване, до Бабя Гура може да се стигне и по по-труден жълт маршрут, наречен Perć Akademików (Пътя на академиците). Той е бил маркиран от университетски учени, за да се изследва уникалната флора на планината. Днес, въпреки (или може би поради) стръмните изкачвания, вериги и метални стъпала, закрепени за скалите по участъци от пътеката, той е много популярен сред туристите.
