Баден-Вюртемберг (на немски: Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Разположена е в югозападната част на Германия, източно от горното течение на река Рейн. Баден-Вюртемберг е третата по площ и население федерална провинция от общо шестнадесет, с площ 35 751 km² и 10,754 млн. души население. [1] Столица е Щутгарт.

Баден-Вюртемберг
Baden-Württemberg
Федерални провинции на Германия
Знаме
      
Герб
Разположение на Баден-Вюртемберг в ГерманияРазположение на Баден-Вюртемберг в Германия
Страна Германия
СтолицаЩутгарт
Площ35 752 km²
Население10 786 227 души (2011)
302 души/km²
ПремиерВинфрид Кречман
ПравителствоЗелени/ГСДП
БВП (2011)376,28 млрд. евро
34 885 евро/човек
НТСЕDE1
Официален сайтbaden-wuerttemberg.de
Баден-Вюртемберг в Общомедия

История редактиране

Федералната провинция Баден-Вюртемберг включва историческите провинции Баден, Хоенцолерн и Вюртемберг, части от големия регион Швабия.

След Втората Световна война съюзниците създават три провинции: Вюртемберг-Хоенцолерн, Южен Баден (и двете окупирани от Франция) и Вюртемберг-Баден (окупирана от САЩ). Член 118 от новата германска конституция позволява на тези по-малки провинции да се обединят в една по-голяма. След проведения през 9 декември 1951 г. плебисцит тези 3 провинции се сливат, създавайки Баден-Вюртемберг на 25 април 1952 г.

География редактиране

Федералната провинция граничи с Швейцария на юг, с Франция на запад и с германските провинции Рейнланд-Пфалц, Хесен и Бавария.

Река Рейн образува западната, както и по-голямата част от южната граница. Шварцвалд е главната планинска система в провинцията, която започва от изток, от долината на Рейн. Боденското езеро разделя Баден-Вюртемберг от Алпите и Швейцария. Най-югоизточния край на провинцията, между Боденското езеро и Дунав, е разположена върху Баварското плато.

Река Дунав извира в Баден-Вюртемберг. В град Донауешинген се намира официалният извор на реката, наречен Donauquelle. Всъщност Дунав няма извор, на това място се събират две реки – Брег и Бригах.

По-големи градове в Баден-Вюртемберг са Щутгарт, Манхайм, Карлсруе, Фрайбург, Хайделберг, Хайлброн, Лудвигсбург, Улм, Тюбинген, Пфорцхайм и Ройтлинген

Най-високият връх в провинцията е Фелдберг с височина 1493 метра. [1]

Административно деление редактиране

Баден-Вюртемберг е разделена на 35 окръга и 9 независими града, заедно групирани в четири административни области: Фрайбург, Карлсруе, Щутгарт и Тюбинген.

 
Карта

  1. Алб-Донау
  2. Биберах
  3. Бодензе
  4. Бьоблинген
  5. Брайсгау-Хохшварцвалд
  6. Калв
  7. Констанц
  8. Емендинген
  9. Енц
  10. Еслинген
  11. Фройденщат
  12. Гупинген
  1. Хайденхайм
  2. Хайлброн
  3. Хоенлохе
  4. Карлсруе
  5. Льоррах
  6. Лудвигсбург
  7. Майн-Таубер
  8. Некар-Оденвалд-Крайс
  9. Ортенаукрайс
  10. Осталбкрайс
  11. Ращат
  12. Равенсбург
  1. Ремс-Мур-Крайс
  2. Ройтлинген
  3. Рейн-Некар-Крайс
  4. Ротвайл
  5. Швебиш Хал
  6. Шварцвалд-Баар-Крайс
  7. Зигмаринген
  8. Тюбинген
  9. Тутлинген
  10. Валдсхут
  11. Цолерналбкрайс

Също така съществуват и девет независими града, които не принадлежат към нито една област:

  1. Баден-Баден
  2. Фрайбург
  3. Хайделберг
  4. Хайлброн
  5. Карлсруе
  6. Манхайм
  7. Пфорцхайм
  8. Щутгарт
  9. Улм

Образование редактиране

В провинция Баден-Вюртемберг се намират някои от най-старите и престижни университети в Германия, като университетите на Фрайбург, Хайделберг и Тюбинген.

Други престижни висши училища са тези в Карлсруе, Манхайм и Улм. В столицата на провинцията Щутгарт университетите са 2, а в Лудвигсбург е известното Национално филмово училище (Filmakademie Baden-Württemberg).

Език редактиране

На много места в Баден-Вюртемберг се говорят особени диалекти на швабски (schwäbisch) и 'бадски'/алемански, за които е известно, че са почти напълно неразбираеми за германците от северната част на страната.

Религия редактиране

 
Кампаниен стикер. Текстът гласи: „Ние можем да правим всичко – с изключение да говорим литературен немски.“ Това е намек за факта, че много от жителите на Баден-Вюртемберг говорят много различни регионални диалекти
Религия % Брой вярващи
Католици 37,8 4 милиона
Евангелистка църква в Германия 33,8 3,6 милиона
Мюсюлмани 5,6 600 000
Будисти 0,23 25 000
Индуизъм 0,14 15 000
Евреи 0,08 9000
не посочват или нерелигиозни 22,3 2,4 милиона

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 15 януари 2013.

Външни препратки редактиране