Банан (плод)

Тази статия е за плодът. За растението вижте Банан.

---

Бананът (от волоф: banana) е годен за консумация плод на няколко вида големи цъфтящи тревисти растения от рода Банан (Musa).

Банан
Изходно растение	банан
Част на растението	плод
Географски произход	Австралазия
Употреба	храна
Главни производители	Индия, Китай, Филипини
Банан в Общомедия

Четири разновидности на плода банан

Бананите имат различен размер, цвят и твърдост, но обикновено са издължени и извити, с мека вътрешност, богата на скорбяла, покрита с кора, която след узряване може да бъде зелена, жълта, червена, лилава или кафява. Плодовете растат на гроздове в горната част на растението. Почти всички съвременни безсеменни банани произлизат от два неодомашнени вида – Musa acuminata и Musa balbisiana – и или принадлежат към някой от тях, или са хибрид между тези два вида (Musa × paradisiaca).

Бананите произлизат от тропическите области на Индо-Малая и Австралия и вероятно са одомашнени за пръв път в Нова Гвинея. Днес те се отглеждат в поне 107 страни, главно за плодовете им и в по-малка степен за производство на бананово брашно, мармалад, сиропи, влакна, бананово вино и бананова бира, както и като декоративни растения.

Описание

Плодовете висят с до 20 плода на една опашка и между 3 и 20 опашки на грозд. Всички заедно могат да тежат до 30 – 50 kg. Самият плод тежи средно около 125 g, от които около 75% са вода, а останалите 25% са сухо вещество. Всеки плод си има външен слой – кора, и вътрешна част. И двете части могат да се ядат сурови или сготвени. Западният свят яде само вътрешната част, като хвърля кората, докато някои азиатски култури като цяло ядат и кората.

Плодовете се развиват само от женските цветове. Развиват се на чепки на отделни нива и напомнят на длани, разположени една в друга с извити нагоре пръсти. Размерите и формата на плодовете могат значително да се различават в зависимост от вида или сорта. Обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма. Дължината му варира в рамките на 3 до 40 cm, а дебелината от 2 до 8 cm. Цветът на кората отвън е жълт, зелен, червеникав и дори сребрист. Отвътре плодът е бял, кремав, жълт или оранжев. Преди да узрее той е твърд и жилав, но постепенно става мек и сочен. При култивираните видове обикновено липсват семена. При дивите видове обаче плодът е изпълнен с голям брой закръглени, леко заострени, твърди семенца с дължина 3 – 16 mm. Често обемът им превишава половината от общия обем на плода. От едно съцветие могат да израснат до 300 плода с обща маса 50 – 60 kg. Бананите са известни и като растения притежаващи отрицателен геотропизъм. При формирането на плодовете под действието на тежестта се насочват надолу, но тъй като те растат под действието на хормони, един или повече оси, започват да растат вертикално нагоре.

Бананови растения

Банановите растения са най-големите тревисти покритосеменни растения. Надземните им части израстват от обща грудка. Растенията обикновено са високи и относително масивни, като могат да бъдат сбъркани с дървета, но в действителност стъблото им не е дървесно. Бананите виреят на различни почви, стига те да са с дълбочина поне 60 cm, да са добре отводнени и да не са уплътнени. Листата са съставени от дръжка (петиола) и петула. Основата на петиолата се разширява, образувайки гънка. Първоначално тя е затворена с формата на тръбичка. Новите листа израстват вътре в тръбичката и я отварят. С времето гънките се натрупват една върху друга – добре уплътнени, те образуват псевдостъблото, което поддържа растението изправено.

Питомните бананови растения имат различна височина, в зависимост от сорта и условията, при които се отглеждат. Обикновено височината им достига около 5 m, като варира от 3 m при сорта „Дуорф Кавендиш“ до 7 m и повече при „Гро Мишел“.

Хранителна стойност

Банан Bananas, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 371 kJ (90 kcal) Въглехидрати 22.84 g       Нишесте 5.38 g       Захари 12.23 g       Сукроза 2.39 g       Глюкоза 4.98 g       Фруктоза 4.85 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0.01 g       Галактоза 0 g    Влакна 2.6 g Мазнини 0.33 g    Наситени 0.112 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.032 g    Полиненаситени 0.073 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1.09 g Вода 74.91 g Пепел 0.82 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 25 μg    β-каротин 26 μg Тиамин (B1) 0.031 mg Рибофлавин (B2) 0.073 mg Ниацин (B3) 0.665 mg Пантотенова к-на (B5) 0.334 mg Пиридоксин (B6) 0.367 mg Фолиева к-на (B9) 20 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 8.7 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.1 mg Витамин K 0.5 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 5 mg Желязо, Fe 0.26 mg Магнезий, Mg 27 mg Фосфор, P 22 mg Калий, K 358 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 0.15 mg Мед, Cu 0.078 mg Манган, Mn 0.27 mg Селен, Se 1 μg   Аминокиселини Триптофан 0.009 g Треонин 0.028 g Изолевцин 0.028 g Левцин 0.068 g Лизин 0.05 g Метионин 0.008 g Цистин 0.009 g Фенилаланин 0.049 g Тирозин 0.009 g Валин 0.047 g Аргинин 0.049 g Хистидин 0.077 g Аланин 0.04 g Аспарагинова к-на 0.124 g Глутаминова к-на 0.152 g Глицин 0.038 g Пролин 0.028 g Серин 0.04 g Холин 0.0098 g   Други Банан в Общомедия

Бананите са ценен източник на витамин B6, разтворими фибри, и съдържат умерени количества от витамин С, магнезий и калий. Наред с други плодове и зеленчуци, консумацията на банани може да намали риска от рак на дебелото черво, а при жените от рак на гърдата и бъбречно-клетъчен карцином. При хората с алергия към латекс може да се появи реакция към банани. И кората, и вътрешната част може да се консумират сурови или да се сготвят.

Един банан с тегло 100 g съдържа 89 kcal.

Сушени банани с тегло 100 g съдържат 345 kcal.

Сготвени банани с тегло 100 g съдържат 115 kcal.

Пържените жълти банани с тегло 100 g съдържат 235 kcal.

Пържените зелени банани с тегло 100 g съдържат 310 kcal.

Бележки

Цитирани източници

• Морщихина, С. С. Семейство банановые (Musaceae) // Тахтаджян, А. Л. (ред.). Жизнь растений: в 6 тт. Т. 6. Цветковые растения. Москва, Просвещение, 1982. (на руски)
• Deneo-Pellegrini, H et al. Vegetables, fruits, and risk of colorectal cancer: a case-control study from Uruguay // Nutrition & Cancer 25 (3). 1996. DOI:10.1080/01635589609514453. p. 297 – 304. (на английски)
• FAOSTAT: ProdSTAT: Crops // Food and Agriculture Organization, 2005. Посетен на 9 декември 2006. (на английски)
• Harper, Douglas. banana // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2014. Посетен на 8 април 2014. (на английски)
• Banana // Merriam-Webster Online Dictionary. merriam-webster.com, 2013. Посетен на 4 януари 2013. (на английски)
• Morton, Julia F. Fruits of Warm Climates. Florida Flair Books, 1987. ISBN 978-0-9610184-1-2. (на английски)
• Nelson, S.C. et al. Musa species (bananas and plantains) // Species Profiles for Pacific Island Agroforestry. Hōlualoa, Hawai'i, Permanent Agriculture Resources (PAR), 2006. Посетен на 10 януари 2013. (на английски)
• Nutrition Facts and Analysis for Bananas, raw // nutritiondata.self.com. Nutritiondata.com, 2014. Посетен на 8 април 2014. (на английски)
• Picq, Claudine et al. Bananas. Montpellier, International Network for the Improvement of Banana and Plantains/International Plant Genetic Resources Institute, 2000. ISBN 978-2-910810-37-5. (на английски)
• Ploetz, R.C. et al. Banana and Plantain: An Overview with Emphasis on Pacific Island Cultivars // Species Profiles for Pacific Island Agroforestry. Hōlualoa, Hawai'i, Permanent Agriculture Resources (PAR), 2007. Посетен на 10 януари 2013. (на английски)
• Rashidkhani, B et al. Fruits, vegetables and risk of renal cell carcinoma: a prospective study of Swedish women // International Journal of Cancer 113 (3). 2005. DOI:10.1002/ijc.20577. p. 451 – 455. (на английски)
• Stover, R.H. et al. Bananas. 3rd. Harlow, England, Longman, 1987. ISBN 978-0-582-46357-8. (на английски)
• Taylor, JS et al. Latex allergy: diagnosis and management // Dermatological Therapy 17 (4). 2004. DOI:10.1111/j.1396-0296.2004.04024.x. p. 289 – 301. (на английски)
• Tracing antiquity of banana cultivation in Papua New Guinea // The Australia & Pacific Science Foundation, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-08-29. Посетен на 18 септември 2007. (на английски)
• Zhang, CX et al. Greater vegetable and fruit intake is associated with a lower risk of breast cancer among Chinese women // International Journal of Cancer 125 (1). 2009. DOI:10.1002/ijc.24358. p. 181 – 188. (на английски)
• Христов, Петър. Хранителна информация за бананите // insights.bg, 2022. Архивиран от оригинала на 2022-07-20. Посетен на 2022-07-20. (на български)