Баронство Во

феодално владение и държава на Свещената Римска империя, приблизително съответстващо на съвременните швейцарски кантони Во и Фрибур

Синьория или Баронство Во е феодално владение и държава в рамките на Свещената Римска империя, приблизително съответстващо на съвременните швейцарски кантони Во и Фрибур, което често се дава като апанаж на кадетските линии на Савойския дом. Неговият административен център е местността Мудон (Лозана и Фрибур, основните градове на региона, са под властта на други господари по това време).

История редактиране

 
На картата, показваща разширяването на Швейцарската конфедерация, териториите, отбелязани в жълто и анексирани през 1536 г., приблизително съответстват на тези, принадлежали преди това на Баронство Во

Баронството е създадено след процеса на придобиване, предприет от Петер II Савойски, брат на граф Томас II Савойски (впоследствие Петер II става граф на Савоя след смъртта без преки наследници на неговия племенник Бонифаций Савойски и според традицията на Савойския дом, управляван от най-възрастния останал мъж). Тези придобивания започват през 1234 г. и завършват с формализирането на васалните отношения на баронството с графовете на Савоя и Свещената Римска империя през 1286 г.

Баронството дълго време е полунезависима държава, управлявана от кадетска линия на Савоя, способна да влезе в пряка връзка с официалните си васални началници, императорите на Свещената Римска империя, и да се бие автономно заедно с кралете на Франция по време на Стогодишната война.

То престава да съществува като автономна държава, когато Катерина Савойска-Во, последната потомка на фамилията, продава правата си на Амадей VI, граф на Савоя през 1359 г. Баронството, интегрирано в Савойските държави, непрекъснато се увеличава от херцозите, например с анексирането на град Фрибур между 1452 и 1476 г.

Още веднъж, през 1465 г., баронството е дадено като апанаж от херцог Амадей IX Савойски на неговия брат Жак Савойски-Ромон. В онези години на династични спорове в Савойското херцогство очевидната слабост на савойската власт кара Конфедерацията на осемте кантона да освободи Во и Вале от савойското господство с победата, постигната на 13 ноември 1475 г. в битката при Планта.

Жак трябва окончателно да приеме загубата на Во чрез Мира от Фрибур през 1476 г. След това титлата „барон на Во“ остава сред тези, запазени за суверените на Савойския дом, дори след като Во е завладян и анексиран от Швейцария през 1536 г.[1]

Списък на бароните редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Eugene L. Cox. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1974.
  • Eugene L. Cox. The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1967.
  • C. W. Previté-Orton. The Early History of the House of Savoy (1000–1233). Cambridge: Cambridge University Press, 1912.

Бележки редактиране

  1. See S. M. Lindsay and Leo S. Rowe, "Supplement: Constitution of the Kingdom of Italy", Annals of the American Academy of Political and Social Science, Vol. 5, Supp. 9 (1894), 1–44. The Statuto albertino is the constitution referred to.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Barronia del Vaud в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​