Батавското въстание е организирано от германското племе на батавите под предводителството на Юлий Цивилис в римската провинция Долна Германия срещу Римската империя в периода август 69 – 70 г.

Въстание на батавиите
Годината на четиримата императори
Информация
Период69 – 70 г.
МястоДолна Германия, Галия
РезултатИмперска победа
ТериторияРимска империя
Страни в конфликта
Батави
Кананефати
Фризи
Тревери
Лингони
Римска империя
Командири и лидери
Гай Юлий Цивилис
Юлий Класик
Юлий Сабин
Брино
Марк Хордеоний Флак
Гай Дилий Вокула
Муний Луперкал
Квинт Петилий Цериал
Батавско въстание в Общомедия

Когато при император Вителий сред батавите се организирал набор за армията и при това стават много злоупотреби, към въстание ги надига някой си Юлий Цивилис – човек, по думите на Тацит, от царски род, който по-рано бил обвинен в заговор и заедно с Юлий Павел е изпратен окован при Нерон. Според Тацит живеещата отшелнически пророчица Веледа от племето бруктери също изиграва значителна роля за избухваането на въстанието.

Първоначално Цивилис (освободен от Галба) обявява че въстава само срещу Вителий, а не срещу римското владичество като цяло. Не е изключено да е действал заедно с поддръжници на Веспасиан, които искат свалянето на Вителий. Скоро той привлича на своя страна и кананефатите, обитващи територията между тази на батавите и Северно море, и фризите.

Цивилис напада римския флот, стоящ в Рейн. Матросите от неговото племе преминават на негова страна и римляните са победени. Така целия флот от 24 кораба попада в неговите ръце. Скоро към въстанието се присъединяват и германските племена от десния бряг на Рейн. Римляните започват да търпят поражения.

Когато батавите и техните съюзници обсаждат Ветера (Castra Vetera), Цивилис иска от укриващите се там 2 легиона да подкрепят Веспасиан. Скоро идва известие, че и германските легиони са провъзгласили Веспасиан за император. Тогава Цивилис обявява, че това е и неговата истинска цел – освобождение на германските племена от римско владичество.

Списък на участващите легиони редактиране

Източници редактиране

 
Рейнски лимес, 70 г.