Баташки мъченици
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.
| Свети Баташки новомъченици | |
 Икона на светите Баташки новомъченици | |
| Светци и новомъченици на Б.П.Ц. | |
|---|---|
| Починали | 1876 Батак (България) |
| Почитани в | Православна църква |
| Празник | 17 май |
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от.[1] Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици[2]. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква[3]. Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май[4].
Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други. Паметта се почита официално на 17 май.[5]
Две години църквата търси доказателства в мъченичеството на батачани, за което свидетелстват много разкази на очевидци (свиделства, че са загинали в защита на вярата си и за заплатили с живота си), един от разказите ни запознава с края на новомъченик Петър (един от отците в цървата „Света Неделя“ по време на клането) и разговорът му с поробителите:
„— Три думи, попе, ще ти кажем. Ако ги, попе, изпълниш, нема да те заколим. Ще ли са, папаз, потурчиш?
Поп Петър смело отвърнал:
— Главата си я давам, вярата си не давам!
Турците му отрязват главата.“[6]
Според църквата това пределно кратко мъченическо дееписание събира в себе си цялото пространно житие на новомъчениците от Батак. То е също така силно и категорично, както е силна и категорична изразената от оцелелите батачанки още в 1877 г. преценка на събитията като християнско мъченичество:
„Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не търсим мъжете си, които, за да не станат турци, та да изгубят душите си, както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на сечник като свети мъченици“.[7]
На 2 април 2011 г. с панихида Църквата за последно почете мъчениците като обикновени хора, преди да ги удостои с ореола на светостта[8]. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 година в църквата в Батак.[9]. По време на отслужената Света Василиева литургия беше обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар и бяха осветени техните икони[10]. Иконата на мъчениците от Батак е изографисана от Мирослав Асенов.
С решение от 30 май 2011 г. на Светия Синод Руската православна църква ще чества паметта на Баташките и Новоселските мъченици.[11]
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Църковна прослава на Баташките мъченици на 17 май 2006 г.
- ↑ Българска Патриаршия. СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ // Архивиран от оригинала на 2021-02-14.
- ↑ Карамихалева Александра. Тържествена прослава на светите Баташки и Новоселски мъченици в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“[неработеща препратка]
- ↑ Карамихалева Александра. Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас! – обновено с фоторепортаж[неработеща препратка]
- ↑ Нанков, Милен, Апостолва, Йова. Св. Синод взе решение да канонизира жертвите на Баташкото клане и още 10 мъченици от Априлци // Двери БГ, 11 декември 2005. Посетен на 26 февруари 2011.
- ↑ Разкази на очевидци от клането – синът на поп Нейчо
- ↑ Думи на оцелели жени от Батак, една година след клането – 1977 г.
- ↑ Карамихалева Александра. Последната панихида в памет на Баташките и Новоселските мъченици[неработеща препратка]
- ↑ Максим Патриарх Български и Митрополит Софийски и членовете на Св. Синод – Патриаршеско и синодално послание по повод канонизацията на баташките и новоселските мъченици Архив на оригинала от 2013-09-04 в Wayback Machine.
- ↑ Карамихалева Александра. Тържествена прослава на светите Баташки и Новоселски мъченици в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“[неработеща препратка]
- ↑ С решение на Светия Синод Руската православна църква ще чества паметта на Баташките и Новоселските мъченици, архив на оригинала от 30 август 2011, https://web.archive.org/web/20110830055909/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=46264, посетен на 3 юни 2011