Бейлик махала
Бейлик махала (на гръцки: Βαλτοτόπι, Валтотопи, до 1926 година Μπεϊλίκ Μαχαλέ, Бейлик Махале[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Довища.
| Бейлик махала Βαλτοτόπι | |
| — село — | |
  Бейлик махала  Бейлик махала  Бейлик махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 1138 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено на около 12 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.
История редактиране
В Османската империя редактиране
През XIX век и началото на XX век, Бейлик махала е изцяло българско село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Беглик (Beglik) е представена като село в Сярска каза с 65 домакинства и 208 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Бейлък-махала, чифлик на х. Тахир бей, на ЮИ от Тумбица, 1 час. Салянете работят земята наполовина. Бейлик-махала е до реката, затуй често страда от наводнения. Църква, в която се служи по гръцки. 30 къщи със 150 жители българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бейлик Махала брои 450 жители, всички българи християни.[4]
Всички християни от Бейлик махала са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Беглик (Beglik) живеят 608 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:
| „ | Бейлик махале е с 47 къщи. Турчинът - собственик на чифлика, иска да модернизира обработването му с доставена от Запад техника. Той има много лошо отношение към българите - предлага им тежки условия за работа, принуждава хората да разпродават добитъка си и дори забранява пашата на животни, които не са от чифлика. В селото няма църква и училище. Учител е Г. Хижов. Децата четата добре, но в смятането са много слаби, което е наследство от предишната учебна година. Децата са 14, от които 7 момчета и 7 момичета.[6] | “ |
В Гърция редактиране
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Бейлик махала попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Валтотопи. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 бежански семейства със 156 души.[7]
В 1999 година е построена църквата „Свети Георги“.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Теджеликия[9] | Τεντζελίκια | Керамидарьо | Κεραμιδαργιό[10] |
Личности редактиране
- Родени в Бейлик махала
Ставрос Гадзилакис (р. 1953), гръцки футболист
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 19 декември 2017.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)