Бело блато
Бело блато (на сръбски: Бело Блато или Belo Blato; на словашки: Biele Blato-Lízika; на унгарски: Nagyerzsébetlak, Erzsébetlak или Torontál-Erzsébetlak, на немски: Elisenheim) е село, разположено в община Зренянин, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия.
| Бело блато Бело Блато | |
 Католическата и евангелистката църква в Бело блато | |
  Бело блато | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Среднобанатски окръг |
| Община | Зренянин |
| Площ | 28,8 km² |
| Надм. височина | 68 m |
| Население | 1473 души (2002) |
| Пощенски код | 23205 |
| Телефонен код | 023 |
| МПС код | ZR |
| Официален сайт | www.zrenjanin.rs |
| Бело блато в Общомедия | |
Според преброяването в Сърбия от 2002 година село Бело блато има население от 1473 жители. Според етническата си принадлежност населението има следния състав:
До края на Втората световна война селото е имало и немски жители (заселили се след 1870 година), но те са били изселени. През 1931 година немците в селото са 326 души.[1]
Българи редактиране
Българите в Бело блато са част от банатските българи, преселени в селото през 1885 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). Според унгарската статистика от 1910 година техният брой е 312 души.
Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 80 български къщи или 300 българи в Бело блато. В други дипломатически сведения, от 1942 година се говори за 270 българи в 85 къщи.[2]
През 1999 г. в Бело блато е основано Българско павликянско културно-просветно дружество „Трандафер“ (Трендафил) с председател местния свещеник Стоян Калапиш.Той е свещеник в съседният град Зренянин. Според неговата майка (по -нейни думи това са учили в училище)те са дошли ,защото са бягали от робия и за да ги спаси един католически епископ трябвало да приемат католицизма през 1738 година.От 2000 година започва да функционира и неделно училище, в което се изучава български език.Жената която се грижи училището да функционира се казва Мария Пеньов.
Бележки редактиране
- ↑ German Genealogy: Donauschwaben Village List Index
- ↑ Нягулов, Благовест. Банатските българи, София 1999, с.77