Белушино
Белушино (изписване до 1945 година: Бѣлушино; на македонска литературна норма: Белушино) е село в община Крушево, Северна Македония.
| Белушино Белушино | |
| — село — | |
 ОУ „Никола Карев“ | |
  Белушино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 787 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 7507 |
| МПС код | PP |
| Белушино в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено високо в Бушова планина.
История редактиране
Църквата „Свети Никола“ в селото е средновековна – от XI – XIII век.[1] В XIX век Белушино е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Биелушино (Bielouchino) е посочено като село с 33 домакинства и 51 жители мюсюлмани и 78 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣлушино има 300 жители, всички арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белушина е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бѣлушино има 10 български къщи и 35 турски.[5]
При избухването на Балканската война двама души от Белушино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Белушино живеят 194 турци.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белушино като албанско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 64 жители, 62 македонци и 2 турци.[9]
Личности редактиране
- Родени в Белушино
Велко Николов (1867 – 1930), български килимар и революционер
Бележки редактиране
- ↑ Крушевска парохија // Преспанско-пелагониска епархија. Посетен на 1 юни 2016.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 март 2008