Белю Христов

Белю Христов
	Белю Христов
български генерал
	По време на Първата световна война.
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	Велико Търново, Република България

Белю Христов Христов (до 1945 г. Бѣлю, среща се и като Бельо) е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 45^-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3^-ти пехотен бдински полк и 2^-ра бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография редактиране

Белю Христов е роден на 5 септември 1866 г. в Търново. На 10 юли 1883 постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 66^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6^-и пехотен търновски полк.^[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 4^-ти пехотен плевенски полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. е председател на домакинската комисия в 18^-и пехотен етърски полк. На 22 септември 1911 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Христов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 45^-и пехотен полк. На 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йосифов командва 3^-ти пехотен бдински полк (до 4 ноември 1916), за която служба е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.^[2] По-късно командва 2^-ра бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия (от 4 ноември 1916), като за тази служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.^[3]