Берковска планина

планина в България

Берковска планина е планина в Северозападна България, Западна Стара планина, област Монтана и Софийска област. Югозападната част на планината е на територията на Република Сърбия.

Берковска планина
Изглед от северния склон
Изглед от северния склон
43.175° с. ш. 23.052° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Монтана
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхКом
Надм. височина2015,8 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина редактиране

Берковската планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по част от билото ѝ от югоизток на северозапад преминава държавната граница между двете държави, между пограничните пирамиди от № 304 (връх Сребърна 1931 м) до № 315 (седловината Суровичница). На северозапад чрез седловината Суровичница (1356 м) се свързва с Чипровска планина, а на югоизток Петроханският проход (1410 м) и долината на река Гинска (лява съставяща на река Нишава) я отделят съответно от планините Козница и Понор, които са части от Западна Стара планина. На североизток чрез дълги и полегати склонове се спуска към Берковската котловина и долината на река Огоста. На югозапад чрез седловина висока 1129 м, източно от себо Губеш и на запад чрез пролома на река Зли дол (дясна съставяща на река Нишава) се свързва с рида Вучибаба, а на югозапад, на територията на Сърбия, долината на река Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) я отделя от планината Видлич, която също е част от Западна Стара планина.

Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 40 км, а ширината – 20 км. Най-високата точка е връх Ком (2015,8 м), разположен на 8 км по права линия югозападно от град Берковица.

Върхове редактиране

 
Връх Голям Ком
Име Кота (m)
Голям Ком 2015,8
Среден Ком 1958,9
Сребърна 1931,3
Кота 1814,3
Кота 1758,7
Кота 1738,9
Кота 1712,7
Кота 1687,6
Кота 1666,1
Зелена глава 1653,4
Лисински връх 1630,8
Малък Ком 1617,8
Кота 1598,5
Кота 1499,7
Кота 1469,2
Кота 1389.4
Кота 1372.6
Калето 1315,4
Кота 1222,8
Кота 1209,5
Клюндера 1202,3
Здравченица 1176,3
Кота 1076,8
Студен камък 1026,6

Геоложки строеж редактиране

Планината е образувана върху южното бедро на Берковската антиклинала. Изградена е от палеозойски кристалинни скали – гранити, триаски, юрски и кредни варовици, пясъчници и конгломерати. На тази база в североизточната ѝ част има залежи на мрамори с промишлено значение и находища на злато.

Климат и води редактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината на северозапад водят началото си десните притоци на река Огоста – Дългоделска Огоста, Златица и др., а на юг – реките Нишава и десният ѝ приток Височица (Комщица, Темска река), заедно със своите десни притоци. Част от водите на реките в югоизточната част на планината чрез канали се отправят към каскадата

Почви редактиране

Почвите са лесивирани, кафяви планинско-горски и планинско-ливадни.

Фауна редактиране

 
Сърна

В планината се срещат сърни, диви свине, вълци, лисици, диви котки.

Флора редактиране

Северният стръмен склон е горист, като преобладава букът, а в подножието има кестенови гори. На север от връх Ком има иглолистни гори. Южният склон е обезлесен, с обширни пасища, засегнат от ерозия. Най-високите билни части на планината са заети от високопланински храстови и тревни формации. „Петрохан“.

Защитени територии редактиране

Населени места редактиране

По северните склонове на планината са разположени град Берковица и още около 10 – 15 села, по южното селата Губеш, Комщица и Бърля в България, Сенокос, Росомац, Йеловица и Света Богородица в Сърбия.

Туризъм редактиране

Изходни пунктове за Берковската планина са градовете Берковица и Годеч и селата Бързия и Гинци, както и Петроханския проход.

Хижи редактиране

В Берковската планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Ком Нова 1506 Да 120 Да Да
Ком Стара 1620 Да 28 Да Да
Здравченица Не 54 Не Не
Малина 1550 Не 35 Не Не

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране