Бернски зененхунд
Бернският зененхунд (на немски: Berner Sennenhund), в превод бернско планинско куче, е порода кучета, произхождаща от Швейцария. Историята ѝ датира от над 2000 години. Селектирана е в района на днешния град Берн, откъдето идва и нейното име. Днес като туристическа атракция в някои швейцарски градове представители на породата теглят леки каручки, изпъстрени с цветя.[1]
| Бернски зененхунд | |
| Berner Sennenhund | |
 Представител на породата | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | 61 – 72 cm |
| Тегло | 48 – 70 кг |
| Козина | дълга козина |
| Цвят | черно-бял |
| Живот | 8 – 10 години |
| Произход | |
| Страна |  Швейцария |
| Година | 1910 г. |
| Класификация по МФК | |
| Група | 2 |
| Секция | 3 |
| Стандарт | 45 |
| Бернски зененхунд в Общомедия | |
История редактиране
Според изследванията породата е получена от кръстосването на римските молоси с местни овчарски кучета преди около 2000 години.[2] Породата е използвана главно за паша и охраняване на стадата добитък. В миналото тя е наричана „дюрбехлер“ по името на малкия град Дюрбах, където са създадени трицветните екземпляри.[3] Използвани са много през Средновековието, но в началото на 19 век почти изчезват.[2] След това, в началото на 20 век няколко ентусиасти започват да показват представителите на породата по киноложки представления в Берн и през 1907 г. е основан първият клуб за бернски зененхунди, наречен Schweizerische Dürrbach-Klub, който същата година написва първия стандарт на породата. Към 1910 г. са регистрирани 107 представители на породата.[3] През 1949 г. е направен експеримент, включващ кръстосване на бернски зененхунд с нюфаундленд, а през 1990 г. е добавена кръв на лабрадор ретривър, но резултатите все още не са ясни.[4]
Външен вид редактиране
Съществуват четири разновидности на породата. Това са стандартният Бернски Зененхунд, който е единственият с дълга козина. Апенцелер Зененхунд е със завита нагоре опашка. Ентлебух Зененхунд е най-дребният от всички – той достига до 50 сантиметра височина. Гигантският Зененхунд достига до 75 сантиметра височина. Стандартният мъжки Бернски Зененхунд е висок 70 сантиметра и тежи 65 килограма, женските досигат до 66 сантиметра височина и тежат 55 килограма. Главата на Берснки Зененхунд е масивна, муцуната е голяма. Ушите са с триъгълна форма и са клепнали. Шията е мускулеста, гръдният кош е добре развит, крайниците са сравнително дълги и мускулести. Берснки Зененхунд има тяло, покрито с умерено дълга козина, която е оцветена в черно. Червеникаво кафяви петна има на бузите, над очите, на гърдите и на лапите. Върху главата има бяла линия, която се намира между очите и се спуска към бялата муцуна. Бяло петно има и на гърдите на Бернския Зененхунд. Козината му може да е леко вълниста, без да се допуска къдрава козина. Очите на Берснки Зененхунд са тъмни, носът е черен. Лапите обикновено са бели на цвяр. Опашката е дълга, покрита с пухкава козина и е леко извита. Бялата част на гръдния кош понякога е наричана „швейцарски кръст“, защото наподобява швейцарското знаме.[5]
Поддръжка на външния вид редактиране
Въпреки че се наблюдава обилно падане на козината при тези кучета, изискванията за поддръжката ѝ не са много големи. Достатъчно е два пъти на седмица да бъде разресвана, а при по-обилно линеене – по-често.[5]
Темперамент редактиране
По характер бернският зененхунд е предан, мил и общителен, което го прави добър домашен любимец както за хора с опит в отглеждането на кучета, така и за такива без. Интелигентен е и се поддава лесно на дресировка. Кучетата от тази порода са спокойни, уравновесени и чувствителни. Понякога мъжките екземпляри се държат надменно и господстващо, докато женските се привързват към един от членовете на семейството и му се подчиняват. Бернските зененхунди се разбират добре с деца и са щастливи, когато те им обръщат внимание. Въпреки това, те са големи кучета и по невнимание могат да наранят по-малките деца. Отношението на зененхунда към хората е различно според самия екземпляр – някои са много резервирани и стоят настрани, а други са приятелски настроени. Разбират се добре с други домашни любимци и затова са подходящи за такива семейства. По-възрастните представители трудно се адаптират в нов дом. Чувстват се добре в студено време и не обичат жегите.[5]
Здраве редактиране
Кучетата от тази порода живеят между 8 и 10 години, много кратко в сравнение с други породи. Много болести може да засегнат бернските зененхунди – HD, тумори, проблеми с щитовидната жлеза, кожни алергии и др. Възрастните екземпляри трябва да имат OFA и CERF сертификати. Необходимо е да се уверите и че родителите на вашето кученце имат такива сертификати. Kато всички големи породи са податливи на подуване на стомаха, което може да бъде животозастрашаващо.[6]
Източници редактиране
- ↑ Аманда О'Нийл, Най-добрата книга за кучетата, стр. 30, изд. „Фют“, София, 2004, ISBN 954-625-330-8
- ↑ а б ((en)) Clark, Anne Rogers и др. The International Encyclopedia of Dogs. Howell Book House, 1995. ISBN 0-87605-624-9. с. 120.
- ↑ а б ((en)) Bernese Mountain Dog, Berner Sennenhund, Dürrbächler, Vertebrate Animals Department, Naturhistorische Museum Bern Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine. (in English)
- ↑ ((ru)) Бернски зененхунд на zooworld.com.ua Архив на оригинала от 2009-09-30 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Бернски зененхунд на сайта „kuchetata.com“, архив на оригинала от 5 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090705100714/http://kuchetata.com/article_116.php, посетен на 27 август 2009
- ↑ DogBlog. Искам Бернско планинско куче! Какво трябва да знам?
Литература редактиране
- Christiansen, Amy, (2004) A New Owner's Guide To Bernese Mountain Dogs, Neptune City: TFH Publications, ISBN 0-7938-2818-X, 160 pages.
- Guenter, Bernd (2004) The Bernese Mountain Dog, Sun City: Doral Publishing ISBN 0-9745407-3-0.
- Harper, Louise, (2004) Bernese Mountain Dog, Kennel Club Books, ISBN 1-59378-289-6, 160 pages.
- Ludwig, Gerd and Christine Steimer. (1995) The Bernese and Other Mountain Dogs: Bernese, Greater Swiss, Appenzellers, and Entlebuchers: Everything about Purchase, Care, Nutrition, Breeding. Barrons Educational Series Inc, 1995 ISBN 0-8120-9135-3, 64 pages.
- Russ, Diane; Rogers, Shirle. (1994) The Beautiful Bernese Mountain Dog Loveland: Alpine Publications ISBN 0-931866-55-3, 248 pages.
- Simonds, Jude, (1990) The Complete Bernese Mountain Dog New York: Howell Book House; ISBN 0-87605-050-X, 160 pages.
- Smith, Sharon Chesnutt (1995) The New Bernese Mountain Dog New York: Howell Books, март 1995, ISBN 0-87605-075-5, 272 pages.
- Willis, Dr. Malcolm B. (1998) The Bernese Mountain Dog Today New York: Howell Book House ISBN 1-58245-038-2, 184 pages.
Външни препратки редактиране
- Оригинален клуб за бернски зененхунди в Швейцария Архив на оригинала от 2009-08-29 в Wayback Machine.
- Исторически снимки на бернски зененхунди Архив на оригинала от 2011-01-11 в Wayback Machine., показващи отклоненията от оригинала през времето
- Генетика на трицветните зененхунди Архив на оригинала от 2016-12-12 в Wayback Machine.
- Информация за бернския зененхунд в DMOZ Архив на оригинала от 2009-06-16 в Wayback Machine.