Берта фон Зулцбах

Берта фон Зулцбах (на немски: Berta von Sulzbach; * ок. 1110; † 29 август 1159) е византийска императрица (1146 – 1159), първа съпруга на византийския император Мануил I Комнин.

Берта фон Зулцбах Bertha von Sulzbach
византийска императрица
Родена	1110 г. Зулцбах-Розенберг, Федерална република Германия
Починала	29 август 1159 г. Константинопол, Византия
Управление
Период	1146 – 1159
Наследник	Мария Антиохийска
Семейство
Баща	Беренгар I (Зулцбах)
Майка	Аделхайд фон Волфратсхаузен
Братя/сестри	Гебхард III фон Зулцбах Гертруда фон Зулцбах
Съпруг	Мануил I Комнин (1146 – 1159)
Деца	Мария Комнина

Произход

Берта е дъщеря на Беренгар II, граф на Зулцбах († 3 декември 1125 г.), и на втората му съпруга Аделхайд фон Волфратсхаузен († 1126). Сестра е на Гебхард III фон Зулцбах и на Гертруда фон Зулцбах, която се омъжва за германския император Конрад III.

Брак с Мануил I Комнин

Търсейки подкрепа срещу норманите на Роджер II, византийският император Йоан II Комнин изпраща посолство в двора на германския император Конрад III с предложение за сключване на съюз срещу норманите в Южна Италия. За да скрепят договора пратениците на василевса предлагат на Конрад III да изпрати една от своите принцеси в Константинопол, за да бъде омъжена за сина на константинополския император, Мануил. Вместо една от своите дъщери, Конрад избира своята балдъза Берта, която потегля за Константинопол в компанията на Емихо фон Лайнинген, епископ на Вюрцбург.

Когато Берта пристига в императорския двор на Босфора, Йоан II Комнин вече бил мъртъв, а Мануил е новият византийски император. Бракът на Берта и Мануил I е отлаган в продължение на три години, през което време Берта вероятно останала в Константинопол, очаквайки да се достигне до решение каква да е съдбата ѝ. През това време в Константинопол са посрещнати поне западнк посолства, които пристигнали, за да обсъдят въпроса за брака ѝ и други проблеми. В крайна сметка Берта и Мануил I са венчани малко след Богоявление през 1146 г., след което Берта е коронована за императрица на ромеите под името Ирина (на гръцки: Εἰρήνη).

В Константинопол Берта-Ирина става известна със скромността си и отбягването на лукса, който царял във византийския двор. Василий Охридски хвали Берта за благоприличието и набожността ѝ, а Никита Хониат отбелязва, че императрицата не носи грим. Веднъж тя говорила пред сената за смелостта на съпруга си, а по друг повод успяла да помогне за разобличаването на един изменник. Тя била изключително заинтересована от литературата. След едно боледуване Ирина поръчала на Теодор Подром да съчини поема; поднесла и скъп дар на Богородица. Теодор Подром се обръща към нея не само в едно свое стихотворение, а Йоан Цеца ѝ посвещава своите „Хилиади“, а през 1147 г. и един алегоричен коментар върху „Илиада“ и „Одисея“. Дворецът, който съпругът ѝ построил във Влахернския квартал, също несел нейното име.

Междувременно Ирина поддържа и активни контакти: тя изпраща лични писма до френската кралица Елонора преди и по време на престоя на Елеонора в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход. Най-активни обаче са контактите ѝ с германския императорски двор – Ирина получава писмо от зет си Конрад III, който я моли да избере някоя от племенничките на Мануил I за съпруга на най-големия Конрадов син и съимператор Хайнрих, който по същото време изпратил писмо на леля си. След преждевременната смърт на Хайнрих Конрад IIII моли да му бъде изпратена годеница за самия него. Особена грижа императрицата проявявала за германските си роднини – тя изпратила скъпоценни дарове за малкия си племенник Фридрих Швабски, син на покойния вече Конрад III, а през 1157 г. византийско посолство предава молбата ѝ към новия император Фридрих Барбароса младото момче да бъде посветено в рицарство, което било изпълнено в присъствието на византийските пратеници. След едно гостуване в Константинопол сестра ѝ Аделхайд пък си заминала с достатъчно пари (подарък от Ирина и Мануил I), че да завърши спокойно живота си в манастира Клостернойбург.

Според слуховете през 1147 г. константинополският патриарх Козма II, който бил заподозрян в ерес, проклел утробата на императрицата никога да не роди син.

Берта-Ирина умира на 29 август 1159 г. Според източниците Мануил I Комнин, който бил известен с многобройните си изневери, е съкрушен от смъртта на съпругата си. Той се жени отново през 1161 г. за Мария Антиохийска.

Деца

Берта-Ирина и Мануил I Комнин имат две дъщери:

• Мария Комнина (1152 – 1182), омъжена за Рение Монфератски
• Анна Комнина (1154 – 1158)

Източници

• Odilo Engels: Bertha von Sulzbach. Lexikon des Mittelalters 1, Sp. 2023
• Wilhelm Blum: Bertha-Irene: bayerische Gräfin und byzantinische Kaiserin. In: Bayern und die Antike. 150 Jahre Maximilians-Gymnasium in München. Hrsg. von W.-A. von Reitzenstein. München 1999. S. 65 – 75.
• August Nitzschke: Bertha von Sulzbach (Irene, Eirene). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 151.
• Cigaar, K.N. (2022). Western Travellers to Constantinople: The West and Byzantium, 962-1204: Cultural and Political Relations, The Medieval Mediterranean, 10. Brill, https://books.google.com/books?id=7h9sEAAAQBAJ 

Външни препратки

• Bertha von Sulzbach, Opac, Regesta Imperii
• Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus, De Imperatoribus Romanis
• Bertha von Sulzbach, fmg.ac

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bertha of Sulzbach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​