Бийск
Бийск (на руски: Бийск) е град в Русия, административен център на Бийски район, Алтайски край. Населението на града през 2016 година е 203 826 души.[1]
| Бийск Бийск | |
| — Град — | |
 _(1804).png) | |
 Улица „Съветска“ в Бийск. | |
  Бийск  Бийск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Алтайски край |
| Район | Бийск |
| Площ | 291,67 km² |
| Надм. височина | 180 m |
| Население |  198 433 души (2021) |
| Кмет | Александър Студеникин |
| Основаване | 1709 |
| Град от | 1782 |
| Пощенски код | 659300 |
| Телефонен код | +7 3854 |
| МПС код | 22 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | www.biysk22.ru |
| Бийск в Общомедия | |
История редактиране
На 29 февруари 1708 г. Петър I подписва указ за изграждането на крепост в близост до изворите на река Об. За начало на съществуването на построената между реките Бия и Катун така наречена „Бикатунска крепост“ се счита 18 юни 1709 г. (тази дата е записана в първия списък на заселниците в крепостта). Крепостта е трябвало да участва в защитата на югоизточните граници на руските имперски търговски пътища, водещи към Китай и Монголия. Въпреки това, през лятото на 1710 г. дървената крепост е разрушена от номадите-джунгари и през 1718 г. е възстановена на ново място – 20 км по-нагоре по течението на Бия, на десния бряг на реката. Старото име не съответства на новото местоположение и така през 1732 г. Бикатунската крепост е преименувана на Бийска. Влизаща в рамките на Бийско-Кузнецката казашка линия, новата крепост през 1756 г. изиграва важна роля за процеса на доброволно присъединяване на алтайците към Русия.
До 1779 г. Бийската крепост влиза в състава на Тоболска губерния. С указ на Екатерина II от 1 май 1779 г. крепостта влиза в Барнаулски окръг като част от Коливанска област. От 1782 г. Бийската крепост се превръща в окръжен град. През 1783 г. Коливанска област е преобразувана в Коливанска губерния. През 1786 г. окръжният град е преместен в Барнаул. Неточностите в официалните документи от този период водят до това, че съвременните градове Бийск и Барнаул си оспорват титлата „първи град“ на Алтайския край. На 1 май 1797 г. е елиминиран градският магистрат на Бийск и жителите на града са принудени да минат под прякото подчинение на градския магистрат на Кузнецк (днес – Новокузнецк). На 26 февруари 1804 г. е формирана Томска губерния, в рамките на която е образуван Бийски окръг на област Барнаул. Оттогава Бийск отново става град.
С премахването на крепостта през 1846 г., градът се превръща от военно-административен в търговски и индустриален център. В Бийск започват да се изграждат предприятия за преработка на местни суровини и материали: кожарска фабрика, спиртоварна, дъскорезница, парна мелница, хладилник и редица фабрики за тухли, както работилници за металообработка. Отличителна черта на финансовото и икономическото развитие в предреволюционното десетилетие е високата концентрация на банков капитал. Заедно с местните кредитни институции, в Бийск успешно функционират офисите на големи банки, като например Сибирската търговска банка, Руско-азиатската и Петроградската международна търговска банка. Капиталовите инвестиции, включително чуждестранните, са насочени най-вече в към добива на злато, дървесина и зърно. Освен всичко останало, в продължение на много десетилетия Бийск е и духовен център на Алтайския край.
На 17 декември 1917 г. в Бийск е установена съветска власт, а за първи председател на Съвета на депутатите е избран Захар Двойних. През юни 1918 г. бийските червеногвардейци вземат участие в сраженията срещу белочехите. На 19 юни 1918 г. градът попада под контрола на войските на Временното Сибирско правителство, начело с А. В. Колчак. През пролетта на 1919 г. в града развива дейност подготвяща въоръжено въстание нелегална болшевишка група под ръководството на П. Н. Мерлин, която е ликвидирана през юни 1919 г. Съветската власт е възстановена на 9 декември 1919 г. По време на Втората световна война на фронта се бият 26 456 бийчани, от които загиват и не се връщат 9772 души. В Бийск са евакуирани редица големи промишлени предприятия (котелна централа, завод „Молмаш“, завод „Продмаш“, завод „Електропеч“, кибритена фабрика и др.) и в тила на войната те продължават да произвеждат необходимата продукция. Освен това, в Бийск се местят 23 болници, в които се възстановяват над 200 хил. ранени. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 февруари 1975 г. градът е разделен на два района – Източен и Приобски, но през 2002 г. това деление е отменено.
География редактиране
Градът се намира на 180 метра надморска височина, в часова зона UTC+7. Разположен е на брега на река Бия, недалече от сливането и с река Катун в Алтайския край. Разстоянието до краевата столица Барнаул е 163 km.
Климат редактиране
Бийск е разположен в зона на влажен умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3.2 °C.
 Климатични данни за Бийск 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 6,5 | 9,9 | 17,4 | 33,7 | 36,7 | 36,6 | 38,9 | 38,8 | 33,6 | 28,4 | 19,7 | 10,8 | 38,9 |
| Средни максимални температури (°C) | −8,9 | −7,5 | 0,0 | 10,3 | 19,8 | 25,4 | 27,0 | 24,2 | 18,6 | 8,6 | −1,6 | −7,9 | 9,0 |
| Средни температури (°C) | −13,9 | −13,3 | −5,9 | 4,4 | 12,9 | 18,7 | 20,5 | 17,8 | 12,2 | 3,8 | −5,9 | −12,6 | 3,2 |
| Средни минимални температури (°C) | −18,9 | −19,1 | −11,7 | −1,5 | 6,0 | 12,0 | 14,1 | 11,4 | 5,9 | −1 | −10,1 | −17,2 | −2,5 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −51,8 | −50,6 | −43,1 | −32,4 | −7,2 | −1,2 | 0,8 | −2,1 | −7,6 | −24,1 | −43,6 | −50,5 | −51,8 |
| Средни месечни валежи (mm) | 32 | 27 | 25 | 42 | 52 | 58 | 64 | 56 | 47 | 45 | 54 | 46 | 548 |
| Източник: Climate Data – Russia,[2] Weather online[3] | |||||||||||||
Население редактиране
| 1709 | 1782 | 1856[4] | 1897 | 1914 | 1926 | 1931[4] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 646 | 2400 | 3100 | 17 200 | 27 000 | 46 000 | 53 400 |
| 1939 | 1956 | 1959 | 1967[4] | 1973[4] | 1979 | 1985 |
| 80 000 | 112 000 | 146 416 | 181 000 | 199 000 | 211 567 | 222 000 |
| 1989 | 1991 | 1993 | 1996 | 1999 | 2001 | 2003[4] |
| 233 238 | 235 000 | 234 000 | 227 000 | 225 700 | 223 500 | 218 600 |
| 2005 | 2007 | 2009 | 2011 | 2013 | 2015 | 2016[1] |
| 227 600 | 223 000 | 219 774 | 210 011 | 205 250 | 204 164 | 203 826 |
Икономика редактиране
Промишлеността на града се разраства драстично по времето на Втората световна война, когато някои предприятия от западните части на Русия биват преместени в Бийск. Градът е снабдяван с електроенергия от Бийската ТЕЦ. В Бийск са развити следните промишлености: машиностроителната, фармацевтичната и химическата. Една от най-големите фармацевтични компании в Русия – „Евалар“ е базирана в Бийск. Произвеждат се и оръжия, сред които техника за ракети с твърдо гориво. Селското стопанство е също силно развито.
Транспорт редактиране
Бийск разполага с летище и жп гара.
Образование редактиране
Град Бийск е голям учебен и културен център на Алтайския край. В града се намират четири учебни заведения: Алтайската държавна академия по образованието (бивш Бийски държавен педагогически университет), Бийски технологичен институт (филиал на Алтайския държавен технически университет „И. Ползунов“), филиал на Московския свободен университет и филиал на Московската академия по съвременни хуманитарни науки. Освен висшите училища, възможност за професионално обучение в Бийск предоставят няколко колежи (медицински, музикален, педагогически, политехнически, икономически и колеж по право), четири техникума, професионален лицей и редица професионално-технически училища. Общо образование може да се придобие в Бийския лицей, четири гимназии, кадетска школа и около 40 общообразователни училища (някои от които са основани още в предреволюционните времена). В града функционират и четири музикални училища и 46 институции за предучилищна подготовка.
Културен живот редактиране
В Бийск работят 15 библиотеки. Централната градска библиотека, която носи името на В. М. Шушкин, е основана през 1900 г., като нейният фонд наброява около 500 000 книги. Основаният през 1920 г. Бийски краеведски музей е един от най-големите и най-стари музеи в Алтайския край. В Бийск работи основаният през 1943 г. Градски драматичен театър (сградата на който е построена за Народен дом през 1914 – 1916 г. от архитекта И. Ф. Носович), кино „Алтай“ (което e затворено) и модерно кино с четири зали „Кинопланета". Освен това, в града има няколко клуба и дворци на културата, както и модерни заведения за отдих на младите хора. Градът разполага с наситен медиен пазар: освен многотиражни вестници се издават повече от 10 списания, в ефира се предават три местни телевизионни канала и се ретранслират 10 национални телевизии, работят и четири местни радиостанции.
Личности редактиране
- Михаил Михеев (1911 – 1993), руски поет и писател
Източници редактиране
- ↑ а б ((ru)) Утверждённая численность населения Алтайского края на 1 января 2016 года Архив на оригинала от 2016-04-18 в Wayback Machine..
- ↑ ((ru)) Климат: Бийск – Климатический график, График температуры, Климатическая таблица. Посетен на 21 юни 2016 г.
- ↑ ((en)) Temperature – Biysk – Climate Robot Russian Feder.
- ↑ а б в г д ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Бийск.