Била Церква (на украински: Біла Церква; на руски: Белая Церковь, в превод Бяла църква) е град с областно значение в Киевска област, Украйна, административен център на Белоцерковски район.

Била Церква
Біла Церква
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
ОбластКиевска област
Площ67,84 km²
Надм. височина148 m
Население210 953 души
Основаване1032 г.
Първо споменаване1054 г.
Пощенски код09100–09117
Телефонен код00380456(3)
МПС кодAI, КI / 10
Официален сайтbc-rada.gov.ua
Била Церква в Общомедия
Пейзаж от парка „Александрия“

География редактиране

Разположен е на около 80 km от Киев на бреговете на река Рос. Населението му наброява 200 000 жители (2003). В Била Церква се намира огромният парков комплекс „Александрия“, разположен на повече от 200 хектара площ, който е започнат в 1793 година.

История редактиране

Градът е основан през 1032 година от киевския княз Ярослав Мъдри и е наречен Юриев (от православното му име Юрий, дадено му при кръщението). През 1240 година, по време на монголо-татарското нашествие, градът е унищожен, като от него остават само руините на местната черква. Около тези руини по-късно бил издигнат новият град, който от 1363 година влиза в състава на Великото литовско княжество.

През 1569 година града преминава към Полша. От 1712 година отново е част от Полша, като през 1774 година последният полски крал – Станислав Август Понятовски, го дарява в чест на короната на Франциск-Ксаверий Браницки.

След третото разделение на Полша градът става част от Руската империя (1795).

В годините на управление на СССР Била Церква е превърнат във важен промишлен център.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Белая церков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на Втората световна война градът е окупиран от войските на Нацистка Германия 950 дни. През това време е почти напълно разрушен, а броят на жителите му намалява драстично. През 1941 година нацистите избиват много еврейски деца.[2]

Личности редактиране

Родени в Била Церква

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473 и 828.
  2. Энтони Бивор „Сталинград“
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.